Европа на Камерън или Европа на Оланд?

Както във Франция, така и във Великобритания победиха десните популисти, при това с много високи резултати. Това поставя под значителен натиск правителствата на двете страни. Двайсет и четирима депутати изпраща в Страсбург Партията на независимостта на Обединеното кралство (ЮКИП), ръководена от харизматичния си лидер Найджъл Фараж. Управляващите тори ще имат само 19 свои представителите в ЕП. Още по-драматично е положението във Франция: дяснопопулисткият Национален фронт на Марин льо Пен изпраща в ЕП 24 депутати - с 11 повече от управляващите френски социалисти. Лондон и Париж сега са заети с търсенето на политически отговори на тези разтърсващи победи на популистите. Само дето тези отговори явно ще са диаметрално противоположни.

Една заплаха - различни отговори

"Нуждаем се от промяна в Европа", настоява британският премиер Дейвид Камерън. Под промяна торите разбират Европа да се концентрира само върху най-важните неща - например растежа и работните места. Те смятат, че ЕС се е разраснал прекомерно, че има претенцията за непогрешимост, и че прекалено много се меси на отделните държави. Затова Камерън иска Европа само там, където е крайно необходимо, тоест на много по-малко места, отколкото днес.

За да прокара това, британският премиер се нуждае от съюзници и застъпници. А ако те са в самата Еврокомисия - още по-добре. Макар и да не го изрича на глас, Камерън ще се бори против избирането на Жан-Клод Юнкер за шеф на Комисията, защото е известно, че бившият люксембургски премиер е активен привърженик на по-тясното сътрудничество и интеграция в рамките на ЕС.

За промени, растеж и работа настоява и френският президент Франсоа Оланд. Неговите виждания обаче нямат нищо общо с тези на британския премиер - докато Камерън остава убеден привърженик на пазарните инструменти, Оланд иска да предпази сънародниците си именно от тях: "Мандатът на Еврокомисията трябва да бъде ориентиран към постигането на растеж, създаването на работни места и осъществяването на енергийния обрат, както и към повече социална защита", настоява французинът.

Всички са за растеж - но откъде да дойде той?

Десните популисти спечелиха във Франция с една програма, която отрича глобализацията и ЕС, и която пропагандира правото на националните държави да взимат повече суверенни решения. Оланд обаче не желае да орязва компетенциите на ЕС, а по-скоро иска да прехвърли на Брюксел повече отговорности по решаването на проблемите в своята страна. Той смята, че на резултатите от френския евровот трябва да има и европейски отговор - чрез създаването на условия за повече икономически растеж и благоденствие в националните държави. Как точно да изглежда тази общоевропейска инициатива за повече растеж и кой да я финансира - не стана обаче ясно и след срещата на върха в Брюксел, проведена след изборите.

Френският лидер не желае растежът да се постига чрез поемането на нови дългове или разхлабването на бюджетната дисциплина. Решението, според него, е в засиленото инвестиране в нови технологии и в диверсификацията на европейските енергийни източници. Дали обаче това ще доведе до намаляване на безработицата във Франция, остава неясно.

Меркел - посредник?

За разлика от Дейвид Камерън френският президент е противник на орязването на правомощията на европейските институции: "Нямаме нужда от промяна на европейските договори", уверява Оланд. Той не поставя под съмнение и ориентацията на своята страна, заявявайки: "Франция - това е Европа, а Европа не може да съществува и просперира без Франция".

Повече Европа или по-малко Европа: Франция и Великобритания се готвят да отговорят по крайно различен начин на засилването на антиевропейските сили в техните страни. Германската канцлерка, която трябва да си сътрудничи и с двете държави, ще се опита да посредничи между втората и третата по сила държави в Европа. За разлика от Камерън и Оланд тя е доста по-предпазлива по отношение на избора на следващия председател на ЕК. Като член на Европейскта народна партия /ЕНП/ тя все пак заяви: "Жан-Клод Юнкер е нашият кандидат за председателския пост на Еврокомисията".