Десните популисти във възход

Колкото и да са различни резултатите в отделните европейски държави, някои общи тенденции несъмнено се долавят: например засилването на националистическите и крайнодесни партии. На какво се дължи това?

Докато Германия даде ясен политически сигнал в полза на Европа, резултатите от други страни са стряскащи. Във Великобритания например ясна победа извоюва евроскептичната, антиимигрантска Партия за независимост на Обединеното кралство /ЮКИП/, която събра 27 на сто от гласовете - значително повече, отколкото на европейските избори през 2009 г. /16,5%/. С близо 25 на сто от гласовете, крайнодесният френски Национален фронт на Марин Льо Пен стана най-голямата политическа сила в страната. В емоционална реч френският премиер Манюел Валс определи резултатите като "политически шок" и "труден момент за Франция и за Европа". Според Марин Льо Пен резултатите са "делегитимирали" сегашния парламент в Париж. Тя настоя за разпускането му и за оставката на премиера Валс.

И в други европейски страни дяснопопулистки и антиевропейски настроени партии успяха да засилят позиците си. В Дания дяснопопулистката Датска народна партия убедително спечели вота, налагайки се като най-силна политическа сила в страната. Едва на второ място остана Социалдемократическата партия на министър-председателката Хеле Торнинг-Шмит. В Австрия националистическата Партия на свободата значително увеличи влиянието си в сравнение с европейските избори през 2009 г. Крайнодясната партия "Йобик" в Унгария също постигна силен резултат - втори след този на управляващата дясноконсервативна партия на премиера Орбан /ФИДЕС/. Редица антиевропейски дяснопопулистки политически групировки в различни страни-членки на ЕС вече оповестиха, че след изборите ще образуват обща фракция. За тази цел са необходими най-малко 25 депутати от седем страни-членки.

Резултатите имат национален контекст

Според политолога Клаус Гьотц, изборните резултати отразяват не толкова общоевропейските настроения, а конкертната политическа ситуация във всяка една от 28-те европейски страни; вотът във Франция например ясно показва това. Изборният резултат на Националния фронт, според Гьотц, се е очертавал още преди седмици - по време на общинските избори в страната. В интервю за Дойче веле политологът твърди, че президентът Оланд има един-единствен изход: да се опита да ускори реформите, ако иска да оцелее политически.

Експертът обяснява резултатите от френския вот с няколко различни причини - икономически, но и културни, като например дискусиите около националната идентичност. В тази ситуация Националният фронт печели гласове с антиимигрантски, антиевропейски и ксенофобски пароли. Освен това големите, утвърдени партии страдат от различни собствени проблеми, с което са отворили допълнителни възможности за засилването на радикалните сили.

Европейските избори обаче обикновено обаче са по-различни от изборите на национално равнище. Избирателите са наясно, с други думи, че онова, за което дават гласа си, не ги засяга така пряко и непосредствено, както при гласуването на национално равнище. Ето защо те могат да си позволят да използват вота на европейските избори и като един вид "протестен вот" за управляващите в собствената им страна.