Ще напуснат ли британците ЕС?

Резултатите от допитването, проведено по поръчка на британския "Обзървър" миналия декември, са еднозначни: на въпроса дали смятат страната си за европейска, 84 процента от германците отговарят утвърдително, докато при британците такъв отговор дават само 40 на сто.

За популистката Партия на независимостта, както и за някои медии и представители на консерваторите, Брюксел е основен виновник за всичко, което не върви: имиграцията, бюрокрацията, прахосването на пари. В този контекст последните данни от допитванията изобщо не звучат неочаквано, изтъква социологът Питър Келнър: "В момента има минимално мнозинство, което поддържа излизането на страната от Европейския съюз - 45 процента искат това, 35 процента са за оставането на страната в Общността и 20 на сто се колебаят".

Преди една година британският премиер Камерън обеща на сънародниците си, че ако бъде преизбран, през 2017 година ще организира референдум за европейското членство: "Време е народът да си каже думата, време е нещата с Великобритания и Европа да се изяснят", твърди Камерън.

Договарянето на нови правила в ЕС бе второто обещание на Камерън. Премиерът настоява за същностна реформа в Общността, която до доведе до повече гъвкавост, намаляване на бюрокрацията и без да се налага хармонизация във всичко. Британският премиер е на мнение, че така реформираният Европейски съюз ще стане и по-конкурентоспособен - в него Брюксел ще има по-малки правомощия, а националните парламенти ще взимат повече решения.

За общите правила

Апелът на Камерън е адресиран не само към останалите страни-членки на ЕС, а най-вече към публиката във Великобритания. При това не без известен успех - председателят на Съюза на индустриалците Джон Кридланд заяви следното: "И големите, и малките британски фирми казват: трябва да останем в променения Европейски съюз, а не извън него и без влияние". Инвеститори като Хонда, Нисан, Форд, Ситигруп или Унилевър предупреждават, че ако Великобритания излезе от ЕС, ще се изтеглят от страната.

И тези изказвания, и стратегията на Камерън обаче не впечатляват особено противниците на ЕС от Партията на независимостта и от Консервативната партия. Те поставят нови, нереалистични изисквания като например за край на свободата на придвижване в рамките на Общността.

Само преди две седмици десетина консервативни депутати поискаха в писмо парламентът да получи правото на вето над всяко решение на ЕС. В този случай дори и критично отнасящият се към ЕС външен министър Улиям Хейг се почувства длъжен да се намеси: "Това, което в система с общи правила не е възможно, включително и в зона за свободна търговия, е отделните парламенти едностранно да могат да казват - няма да правим това. Вътрешният пазар не би могъл да функционира така".

Интересите на Лондон

Оттогава насам хардлайнерите възприемат Хейг като предател. Те гледат по същия начин и на финансовия министър Джордж Озбърн след като преди седмица той заяви, че Великобритания иска да остане в Европейския съюз, но с нови договори: "Сегашните не са изготвени за съюз, в който някои страни-членки държат на много по-дълбока интеграция от другите. Вместо да се изправи срещу истината, Брюксел използва еквилибристики, за да нагоди съществуващите договори към ситуация, на която те не съответстват", твърди Озбърн.

Лондон се опасява най-вече от това, че без промени в договорите интересите на държавите извън еврозоната ще отстъпват все повече на заден план. Според Питър Келнър много е важно как ще бъде формулиран въпросът за референдума: "Ако британците бъдат попитани, например, дали биха подкрепили оставането в ЕС ако консервативното правителство предоговори правилата, а Дейвид Камерън призове за оставане в Общността, тогава повечето британци биха подкрепили членството", твърди социологът.