Опитоми страха си!

Какво ли не си причиняваме? Във фитнеса, при пластичния хирург, на разните тренировки и курсове, чрез които се опитваме да станем по-добри, по-здрави, по-красиви, по-работоспособни и по-богати. Който обича себе си, той непрекъснато работи над себе си - това е общоприетият модел на живот за модерния човек. Модел, който фатално ни обсебва, смята авторът на книгата "Скапано настроение" Арнолд Ретцер. Според него крайният резултат е твърде разочароващ: никога не сме доволни.

В книгата си "Скапано настроение" Ретцер тръгва на битка срещу принудата вечно да изискваме от себе си максималното. Според него прословутото позитивно мислене всъщност причинява негативен стрес. Всички вярват, че ако мисли позитивно, болният може да повлияе на състоянието си в положителна посока. За това няма научни доказателства, нещо по-лошо дори: ако болният все пак не оздравее, той ще се чувства не само болен, но и гузен, задето не е положил достатъчно усилия, с мрачен сарказъм пише авторът.

Страхът е по-добър от надеждата

Психологът по шокиращ начин преобръща масовата представа, че да мислиш позитивно винаги е добре. Ако непрекъснато се опитваш да не допускаш грешки, професионалният и личният ти живот могат да изпаднат в парализа. Защото който се плаши от грешките, сам се лишава от възможността да учи от тях. Надеждата пък, според Ретцер, не само масово се надценява - тя води до тежки психологически кризи. „Който таи надежди, е просто зле информиран”, пише авторът.

За хората надеждата е християнска добродетел с дълбоки корени, която движи прогреса. Ретцер обаче мисли друго: вместо да се надяваме, по-добре е да изпитваме страх. Който се надява, той се и самозаблуждава. А страхът ни помага да осъзнаваме вътрешните си противоречия, той ни прави по-предпазливи и ни кара да се замисляме.

Полемичната книга на Ретцер не просто отхвърля рецептите за щастие от популярните наръчници за успех в живота, но и протестира срещу разпространената представа, че песимистите и скептиците само развалят атмосферата. Според автора страхът, грешките, травмите и кризите са основни и много важни елементи от живота.

Доверете се на съмненията си!

Пълната сигурност е химера и човек живее истински, само ако си дава сметка за това, твърди психологът. Той окуражава своите съвременници да се доверяват на собствените си съмнения, на неуспехите и опитите си. Да им се доверяват повече, отколкото на измислените програми, на хапчетата и на пророците, които обещават вечно щастие и несекващ успех.

Живеем в жестоки и напрегнати времена. Борбата за оцеляване в глобалния свят е все по-сурова. Неслучайно отделният човек изпитва ужас, че машината може да го изплюе като неспособен да постигне целите си, казва психологът. Страхуваме се да поемаме рискове, а от това изпадаме в дълбока депресия и гледаме песимистично на света.

Но то си е напълно нормално - това трябва да осъзнаем. Страхът е част от човешката идентичност. Животът ни е немислим без него. Колкото и да е парадоксално, индивидуалните страхове сплотяват хората, смята Ретцер. Когато обаче се опитаме да поставим страховете си под контрол, ние само ги зареждаме с повече енергия и в крайна сметка ги задълбочаваме. Като психотерапевт Ретцер предлага: „Важно е да се сприятелим със страховете си, защото така по-лесно ще ги преодолеем." С други думи, не бива да се борим срещу страха, а да го "опитомяваме".

АГ, ДПА, ДВ, ФУ, М. Ямболиева/ Редактор: Б. Рачева