Нека Бог си ги наказва
4 юни 2012
Наказанието не е никак лесна работа, но е нужно, за да могат изобщо да функционират големите и сложни общества. Кой ли не се изкушава например да послъже, стига да е сигурен, че лъжата му няма да излезе наяве и да бъде наказана? Психологически експерименти доказват същевременно, че хората обикновено инвестират много време, усилия и средства, за да наказват грешките в социалното поведение на други хора. Правят го при това от чист алтруизъм - без да имат и най-малка лична изгода от наказанието. От друга страна, те на драго сърце се отказват от тази задача, стига да се появят други потенциални кандидати за нея. Учените наричат това поведение social loafing - социален мързел.
Вездесъщ, всесилен и всезнаещ
Според някои учени този изначален стремеж на хората да си улесняват работата е една от най-важните причини за възникването на монотеистичните религии. Та кой би могъл да свърши работата на полицейския шеф или на съдията по-добре от самия Господ-Бог, който е вездесъщ, всесилен и всезнаещ по въпросите на морала! За тази оригинална теза вече има и емпирични доказателства. Екип от канадски учени е изследвал в експериментални условия поведението на хора и установява например, че онези, които са по-религиозни, се отнасят по-нехайно към прегрешенията на другите - тъкмо защото разчитат, че тези прегрешения ще бъдат наказани от Бог. С други думи - вярата в Божието наказание осезаемо редуцира мотивацията да се полагат усилия за "земно" наказание.
Правото да си негодяй
Психолози са направили сходни наблюдения и по отношение на хора, които често вършат добрини на другите. Мотото на тези хора гласи приблизително така: "Вършиш ли другиму добро, имаш право да си и негодяй". Иначе казано - добрината, сторена веднъж другиму, оправдава собствената ти лошотия в някакъв друг момент. Пример за този род морална индулгенция дава американският психолог Кендъл Ескин. В рамките на изследване, посветено на социалното и моралното поведение на човека, той стига до извода, че хората са по-склонни да нарушат една или друга етична норма, ако преди това са имали възможност да се убедят, че по принцип притежават достатъчно морални ценности.
АГ, ЗЦ, Б. Рачева, Редактор: Д. Попова-Витцел