Опасен прецедент

Непокорният чешки президент Вацлав Клаус може да бъде доволен. Той получи това, което искаше. ЕС прие допълнителна клауза за Чехия, която по съдържание и юридически погледнато е излишна, но задоволява суетата на самообявилия се за европейски дисидент Клаус. Сега е негов ред да изпълни своя дял от споразумението и най-сетне да ратифицира Лисабонския договор. Сапунената опера около съпротивата срещу договора за реформи на Общността трябва да има край.

Тактика с успешен изход

Поуката, която могат да извлекат държавните и правителствени ръководители от пражките номера, не е много радваща. Явно в ЕС печели твърдоглавието. Трябва само да се лази по нервите на останалите достатъчно дълго и така човек получава това, което иска. Вацлав Клаус си получи заслуженото като премиер и правителствен шеф на Чехия, но след това като президент, преизбран с малка преднина, той се сви в ъгъла, което можем да наречем и старчески инат. ЕС гарантира на Клаус с допълнителната клауза онова, което и без друго си е написано в договора, че той ще се използва само за бъдещи европейски правни дела, но няма да се отнася до миналото. Предполагаемата опасност, че прогонените от Чехословакия след Втората световна война судетски германци ще предявят претенции към чешките земи, всъщност никога не е била реална.

С големи усилия държавните и правителствени ръководители на ЕС успяха да предотвратят искания на другите страни като Словакия и Унгария за подобни изключения от условията на Лисабонския договор. Отстъпването пред Вацлав Клаус би могло да се превърне в опасен прецедент в бъдеще, когато ще се налагат преговори за основни европейски договори. Всяка държава би могла да има специални условия и да настоява за тях, давайки Клаус за пример. Да се направи ЕС по-функционален и действащ може да се окаже невъзможна цел, ако трябва да се обръща внимание постоянно на всички желания на отделните страни-членки. Сега Лисабонският договор може вече да влезе в сила от януари, в случай че чешкият конституционен съд не вземе друго решение през следващата седмица. Но тъй като жалбата на Клаус беше инсценирана, можем да очакваме, че ще бъде отхвърлена, сега, когато той вече получи, каквото искаше.

Съдържателните бариери остават

Лисабонският договор утвърждава две върхови позиции в ЕС, за които все още не са намерени хора. В сложния механизъм на гласуване между малки, големи, северни, южни, източни, консервативни и социалдемократични държави се открояват няколко кандидата. Вече няма да бъде предлаган германец за водещите позиции. За най-голямата страна-членка на ЕС това не е въпрос на чест. За вземането на решение кой да заеме водещите позиции ще бъде свикана извънредна среща на върха. Този факт също показва колко трудно е станало навреме да се взимат решения в един ЕС с 27 страни-членки. Съюзът се нуждае от повече решения на основата на мнозинството. Да се надяваме, че това ще стане с влизането в сила на Лисабонския договор.