Сам срещу останалия свят

Най-високопоставеният чешки евроскептик действа по убеждение. Ръководи го непоклатимата вяра, че той единствен познава верния път. Когато през месец май Лисабонският договор за реформи беше одобрен и от чешкия Сенат, Клаус ядосано заяви: "Това е тъжен пример за провала на значителна част от нашия политически елит, каквито примери е имало и при други подобни ситуации в чешката история."

Републиката - това съм аз!

Съпротивата на Клаус срещу Лисабонския договор се вписва в цяла поредица крайни позиции по различни въпроси. Той се прочу с тезата си, че глобалните промени в климата били измислица на еко-идеолозите, както и с ветото, наложено от него на закона за допускане на бракове между хора с хомосексуална нагласа. Клаус обича светлините на сцената и властта - казват онези, които го познават. Политологът и публицист Бохумил Долежал, който в началото на 90-те години беше сред най-близките му съратници, казва: "Той иска да си запази възможно най-големи правомощия - лично за себе си и за президентската институция. В това отношение може да се каже, че за Клаус важи израза: Републиката - това съм аз."

Клаус се възползва от някои неясноти в чешката конституция, за да разширява правомощията си за сметка на парламента и правителството. Долежал пояснява: "Президентът в Чехия има относително ограничени правомощия, но по традиция в нашата страна президентската институция е натоварена със значително повече права, отколкото са записани в конституционния текст. Президентът при нас е мислител, спасител и избавител и какво ли още не. Това е традиция, която датира още от времето на първия чехословашки президент Мазарик. Всички, които са били на този пост след него, са се опитвали по един или друг начин да му подражават", казва Долежал. Вацлав Клаус успя да постигне същото, но по своему: мнозинството чехи и днес застават зад него, макар и да не споделят неговите критики срещу ЕС.

Смесица от интелект и популизъм

Амбициозният икономист, роден през 1941 година, започва кариерата си след политическите промени. Той никога не е бил член на комунистическата партия, но не е бил и част от дисидентското движение около Вацлав Хавел. Неговото верую е чистата пазарна икономика, без всякакви добавки. Неговите идоли са неолибералите Роналд Рейгън и Маргарет Тачър.

Според политолога Долежал стремглавата кариера на Клаус се дължи на смесица от интелект и популизъм: "Клаус е много образован икономист. Но онова, което знае за историята, са само схеми, придобили популярност сред народа. От това произлиза и странната смесица от икономизъм и национализъм."

В тази схема се вписва и последната маневра на Клаус, с която той се опитва да торпедира Договора от Лисабон: искането му за извънредни клаузи към Европейската харта за човешките права. Как ще се излезе от тази задънена улица предстои да видим.