Македонците и тяхната набожност

Проучването гради извода си върху въпроса: "Бихте ли казали за себе си, че сте религиозни, нерелигиозни или убедени атеисти, независимо от това дали посещавате места за богослужение или религиозни храмове?". 90% от анкетираните македонци отговорили, че са религиозни. Нека не забравяме също, че македонското общество не е хомогенно - там съжителстват различни религиозни и етнически групи. Така че, когато говорим за религия в Македония, имаме предвид най-малко две вероизповедания: православно-християнското и мюсюлманското.

Каква е ролята на религията в Македония?

И все пак: в какъв смисъл тези хора, вярващи в различни богове, се смятат за религиозни, без кракът им да стъпва в храма? Социоложката Татяна Стояновска-Иванова, която професионално се занимава с религиозните възгледи на македонците, говори за реална и субективна религиозност на отделните личности. "Посещението на религиозни храмове е само един от показателите, по които се определя реалната религиозност. Друг показател е дали се държиш в съответствие с догмите, които проповядва религията", казва социоложката.

Ако приемем, че броят на вярващите в Македония наистина е висок, закономерно стигаме до въпроса доколко религията допринася за стабилността на едно общество. Задача на всяка религия е да разпространява положителни послания и да укрепва моралните устои на вярващите, казва Татяна Стояновска-Иванова. "По принцип големите религии са етични системи, които обединяват различни морални норми и ценности, в повечето случаи общочовешки, и по този начин допринасят за правилното развитие на личността. Тоест, те се грижат всеки да бъде добър гражданин на обществото, в което живее."

Религията играе важна роля в публичната сфера в Македония, убедена е социоложката. Тя припомня, че духовниците често пъти взимат отношение по важни въпроси в страната. "Понякога дори направо мъмрят отделни хора или групи - нищо, че това е в пълно противоречие с каноничните принципи на съответната религия. Но и обратно: политическите партии по не много деликатен начин се опитват да се месят при избора на религиозни водачи, което също противоречи на религиозната доктрина", казва Стояновска-Иванова.

Македонската конституция гарантира светския характер на държавата, но според Татяна Стояновска-Иванова религията често поставя този факт под въпрос. Тя припомня, че духовници редовно присъстват при откриването на различни публични институции и че тяхното присъствие е забранено в образователните заведения. "Като социолог на религията аз осъждам всяка намеса на религията в дела, които засягат държавата - и обратно. Религията трябва да се занимава единствено с религиозните догми и истини, а за държавните въпроси си има съответни институции."

Не Бог, а човекът е създал религията

Ферид Мухич, професор от Философския факултет в Скопие, казва, че религията не само е полезна за обществото, но че дори представлява условие за неговото съществуване. Той припомня, че историята не познава нито едно общество, което да не стъпва върху предварително формирани религиозни възгледи. Любомир Фръчковски, професор в Юридическия факултет, изтъква на свой ред, че намесата на религията в политиката е нещо много вредно. Той остро критикува и опитите на религията да се бърка в образованието. На друго мнение е актьорът Владо Йовановски, който мисли, че религията въздейства положително върху обществото, защото основните съобщения на свещените книги, като Библията и Корана, са много положителни.

Биляна Ванковска, преподавател във Философския факултет, казва: "Религията е човешка конструкция. Тя е създадена именно от човека, а не от Бог. Религията е помагала за оцеляването на обществото в исторически моменти, когато хората са уплашени или търсят отговор на важни въпроси. В същото време обаче религиите са виновни за извършването на многобройни престъпления."

Отец Игор Калпаковски оспорва мнението, че религията поражда насилие. Според него проблемът е в това, че в хода на човешката история религията много често е била използвана за манипулиране на хората, че с нея непрекъснато се е злоупотребявало. А журналистът Сашо Мацановски-Трендо казва: "Аз вярвам, че между държавата и религията трябва да има много висока стена. Защото историята предлага хиляди примери за лошите резултати от сливането на религия и политика."

Автор: В. Калински, А. Андреев; Редактор: Д. Попова-Витцел