Как измамата става наша съдба

Коментар на Мирела Иванова

Когато през май националните телевизии излъчиха репортажи, направени със скрити камери, от които стана ясно как отговорите на матурите се продават на улицата за някакви си петдесет лева, срещу които можеш да „вържеш” и повече от тройка, в обществото не настъпи гневно брожение. Привикнали с общия дух на разпад, изслушахме досадени някой и друг възмутен глас, някое и друго нелепо изказване на недоумяващ чиновник, произнесе се и самият министър: с обещанието „виновниците” да бъдат разкрити и санкционирани.

Дори да не си даваме ясна сметка какви огромни средства се изразходват за организацията и провеждането на зрелостните изпити и за оборудването на училищата в цялата страна с камери за видеонаблюдение, би трябвало поне да ни хрумне, че става дума за една всеобща и чудовищна измама, с която започва пътят на младите хора в България.

Още в подстъпите на живота те се научават, че лъжата е в рамките на нормалното, допустима, възможна, ненаказуема и от това убеждение насетне тръгват бъдещите им реализационни стратегии, криворазбраното съзнание, че тук е така, изграждането на манталитета, че винаги може да се „мине метър” покрай правилата, да се напазарува образование, да се надлъже законността.

Българското законодателство толерира "схемите"

В размекването на августовските жеги прокуратурата потвърди, че "предлагането и продажбата на верните отговори за матурата не е престъпление" и така легитимира развращаващата масова нагласа, че успехът в България е невъзможен другояче, освен чрез измама или участие в „схема”, каквато прокурорите посочват, че съществува. При това част от участващите в нея са едни и същи и през тази, и през миналата година. Според българското законодателство обаче това не е престъпление и не предполага образуването на досъдебно производство.

Логичният извод, макар и неиздържан юридически, е че българското законодателство толерира „схемите” – затова и обществената тъкан е обхваната и заразена от тях, дори поразена.

Без ценности и морал

Наличието на норми и спазването на правила е без значение, дори се обезсмисля, всеки го кара, както си ще, както дойде и както мине, а то минава навсякъде – от здравеопазването и образованието през енергетиката и икономиката та до туризма и регионалната политика. Минава и мачка и здравия разум, и поостаналите тук-таме ценности, разгражда професионалните и социални умения на българите.

Поощрява не просто невежеството, а варварското поведение и откровената простотия, развращава и „дебилизира” голяма част от населението. Как другояче да си обясним несвършващите гонки, които избиват хора, запалените стърнища, които хвърлят в пламъци вековни гори и населени места, бетонирането на природата, безсрамието и безхаберието от върховете до основата на държавната пирамида. И как да им противостоим?