Измамите, денонощното българско риалити

"Баба даде 2000 лв. за хляб, друга 600 лв. за вафли.” Из новините на в. “24 часа”.

Има дни, в които дори без да следиш новини в медиите, съществуването наоколо напомня извадка от “криминална сводка”, достатъчно е да наостриш слух и чуваш откъслеци от телефонни разговори или разговори на живо, които разнищват някакъв тип измама или чисто и просто се “сблъскваш” на улицата с някое от нейните дребни всекидневни превъплъщения: обир на чанта в трамвая, например.

Измамата процъфтява на всички равнища, но тук не разискваме “високите й измерения” и почти недосегаемите престъпници с бели якички, за които би трябвало да се грижи прокуратурата. Говорим за измамата като всекидневен битов разгул и отчайващ знак за липсата на ред в обществото и респект пред закона, измамата като проява на неизкоренимия манталитет да “минеш и да прекараш някого”, за да се обогатиш за негова сметка, като широко разпростряна мрежа от схеми, в която да се уловят или възрастни хора, или наивници и невежи. За измамата навсякъде и по всяко време, като денонощно риалити и начин на живот с други думи.

За актуализацията на схемите

Двата “най-свежи” примера, които чух напоследък от разкази на очевидци са следните: по паркингите на търговски вериги се явяват псевдочужденци, които на развален английско-български разказват драматичните си небивалици, докато те примамват и придърпват към багажниците на автомобилите си, за да ти предложат комплекти с тенджери и прибори “Цептер” само за 500 евро или лева. Или пък пред големите магазини за техника се навъртат младежи, склонни да ти “харижат” супермарков телефон за стотачка, чиито срок на годност най-често се оказва няколко часа или дни. Можем да приемем обаче, че това са “кокошкарски случаи”, късно ехо от големия разцвет на ментетата в средата на 90-те години. От този период помним и “банковите схеми” с фалшиви поръчителства, прехвърляне на дългове, кражби на лични данни и изчезване яко дим на влогове, същинска машина за измами, чиято добра сработеност превърна в жертва всеки трети българин.

Измамите и измамниците несъмнено се усъвършенстваха във времето, усвоиха арсенал от “достоверни лъжи”, разучиха психологическите особености на потенциалните потребители на “услугите им” и се опряха на модерните технологии. “Пазарът” на измамите е широк: от осигуряване на работа в чужбина през диагностициране и лечение с нетрадиционни средства до извършване на социални дейности.

Повечко разум няма да навреди

Несъмнено най-отблъскващи са измамите на беззащитни възрастни хора, преобладаващо “телефонни”, с повтарящ се най-често сюжет около причинена катастрофа, подир която трябва да се платят едни пари за внука/зетя/дъщерята на прокурора/адвоката/доктора. Напоследък в “програмата” са включени и актуални диагнози като ебола и птичи грип, например, колетни пратки от чужбина, пенсии от еврофондовете и прочие арсенал. Общото ниво на тревожност не само в страната, но и по света, което откънтява през телевизионните новини и у самотните възрастни хора, се прибавя към личната им съпричастност, предизвиква паниката и объркването им, и ги превръща в предвидими и лесни жертви, въпреки множеството публично и медийно огласявани предупреждения.

Факт е, че битовата престъпност в България се превръща във все по-страшен проблем и измамите изглеждат почти безобидни на фона на разрастващото се насилие. Факт е също, че страната ни е осма в света по полицаи на глава от населението – но очевидно, за да избягваме измамите, трябва да разчитаме повече на главите си, отколкото на полицаите.