И сам съм си много добре!

След продължилото със седмици трепетно очакване, празникът най-накрая дойде - Свети Валентин. Възможно ли е от година на година да става все по-зле? Червени сърца и панделки на всяка витрина, специални менюта в ресторантите, томбола с награда пътешествие до Париж за влюбените.

"Независимо дали това е вашият първи или десети празник на любовта, подарете нещо, което ще зарадва и любимия ви, и вас", пишат в рекламите си магазините за компютри. Дори и в козметичния отдел на био-магазина не прощават: "Чувствени ухания и нежни грижи за деня на Свети Валентин!"

Романтика до дупка

На 14 февруари алергичните към празника неизбежно се сблъскват с неизброимо количество рози, надуваеми сърца с краченца, плюшени възглавнички в розов и червен цвят и думи, започващи с "Л". На този ден тържествуват романтичните апели и двойката като идеал на човешкото съществуване. Това е денят, в който цари диктатурата на партньорството и на всички най-кристално се дава да разберат следното: който живее сам, не е нормален и представлява само едно тъжно изключение.

В днешното центрирано върху двойката общество именно тя е основната и единствено бленувана форма на отношенията между хората. За подхранването на тази идеология децата още от най-ранна възраст биват приучавани чрез медиите и рекламите, че романтичната двойка е смисълът на живота. В същата посока водят и всички романтични поп-песни, комедии и мюзикъли - да живее митът за голямата любов!

Все пак в последните години срещу внесените от Съединените щати и Великобритания обичаи, свързани със Свети Валентин, се забелязва и известна крехка съпротива. Която обаче на свой ред се комерсиализира без забавяне: вместо цветя и излишни подаръци, на пазара излизат тениски с надписа "Обичам себе си" и вуду-кукли, върху които наскоро изоставаните могат да излеят желанието си за мъст.

Тази пазарна стратегия се основава на заблудата, че който живее сам, го прави не по собствено желание и пребивава в постоянното очакване да сложи край на това неестествено състояние, влизайки в мечтания модел на двойката. Вярата в този модел е пуснала дълбоки корени по цял свят и съответната идеология /която въпреки всичко е удобна/ показва най-отблъскващата си страна точно в Деня на влюбените.

Валентин е невинен!

Традицията на празника най-често се свързва с легендата за Валентин от Терни. Като епископ на италианския град той венчавал и двойки, които според тогавашните закони нямали това право, ако например младоженецът е войник в императорската армия. Епископът подарявал на новобрачните и цветя от градината си, което се отразявало благоприятно на брачния съюз. Но не и на самия епископ, който на 14 февруари 269 г. бил обезглавен заради вярата си по заповед на император Клавдий Втори. Т.е. - самият Валентин няма никаква вина за разпространените днес обичаи по празника. Който впрочем става популярен цели няколко столетия по-късно - тогава, когато цветарите и сладкарската индустрия разкриват потенциала му за успеха на маркетинговите си стратегии.

В Париж положението май е най-зле. Кметът на града дори е предоставил градските светлинни табла за поднасянето на лични любовни признания. Парижани имат правото да изпратят СМС с до 160 знака, а най-прекрасните слова грейват в светлина на празничния ден. Акцията се рекламира на сайта на кметството по следния начин: "Виждате го всеки ден в метрото. Той оставя колелото си до вашето. Посещавате една и съща хлебарница - но никога не сте се осмелили да го заговорите." При това положение човек може само да се радва, че не живее в града на любовта Париж.

Дали Валентинов ден да не бъде забранен и вместо него, подобно на цивилизованите финландци, на 14 февруари да бъде празнуван Денят на приятелството? На тази дата във Финландия /при това най-често анонимно/ се изпращат картички и малки подаръчета на хората, които будят симпатии. Колко добро е финландското решение! И изобщо би било много по-добре, ако в обществото ни приятелството добие поне такава важност, каквото е дадена на надценената любов. Тъй като приятелството е много по-обещаващо, много по-лесно се практикува, а и е по-трайно от любовта.

Впрочем, статистиката също може да осигури известна надежда в този ден. Както излиза от проучване на института "Ипсос", 24 000 анкетирани от 23 държави са признали, че по-охотно биха прекарали празника на влюбените с домашното си животно, отколкото с партньора. Значи диктатурата на двойките може и да не се задържи вечно.

АГ, ШпО, КР, Б. Михайлова, Редактор: Д. Попова-Витцел