Толкова ли е важен сексът?
12 ноември 2011От сексуална зависимост са се лекували холивудски звезди като Джак Никълсън и Майкъл Дъглас, същата болест мъчи изглежда и голфиста Тайгър Удс. От друга страна, много съвсем нормални двойки се провалят поради липсата на сексуално желание. Няма ли тук очевидно противоречие?
В интервю за в. "Зюддойче Цайтунг" реномираният сексолог Курт Щарке казва, че сексуалната зависимост не може да се диагностира така лесно, защото било също така трудно да се дефинира що за зависимост е това. "Според мен това е просто едно изтрито вече от употреба модно понятие", твърди той.
Два пъти седмично
Щарке потвърждава, че съществуват екстремни форми на сексуално поведение - хора, които обичат, да кажем, статуи или пък фетишисти. Това били обаче сексуални отклонения, не и зависимост. "При повишен полов глад по-рано се е говорело за донжуанизъм, а по-късно за хиперсексуалност".
Но когато звезда като Тайгър Удс сменя 12 любовници за 12 месеца и после публично се изповядва, няма ли тук нещо нездраво? "Целият култ към известните личности е патологичен", казва Щарке. Освен това инсценираните публични изповеди убивали интимността, необходима за здравия сексуален живот.
Трудно е да се отговори категорично и на въпроса къде свършва удоволствието и къде започва натрапчивото в секса. Каква е нормата при секса? Може би два пъти седмично, както е препоръчвал още Мартин Лутер? Статистически погледнато, според германския специалист, тази честота на половите контакти била все така нормална.
Курт Щарке обръща внимание и на един друг аспект. "Нашето общество е ориентирано към изпълняването на желания, включително и такива, каквито човек изобщо няма. Това може да се превърне в проблем и в секса". Щарке подчертава, че по този път сексът се лишава от нещо много важно: чувствения, емоционалния компонент.
Оргазмът на 60-годишните
На пръв поглед изглежда парадоксално, че успоредно със сексуалната зависимост, другата най-честа секс тема е липсата на полово влечение. Обяснението на Щарке: "Някои работят толкова много, че им се убива всякакво желание за целувки и милувки; други пък са без работа, но поради положението си са така потиснати, че им липсва желание за живот и любов". Сексологът изтъква също, че много млади хора са тежко задръстени вследствие на обществения натиск и ограничения, така че не смеят или направо не могат да изживеят пълноценно сексуалното си влечение.
Щарке казва, че безгрижният самец, водещ богат сексуален живот, продължава да съществува, "но се среща извънредно рядко". От друга страна мнозина 60-годишни могат да се похвалят с повече оргазми от мнозина 30-годишни. Изводът на Курт Щарке? "Не може да се говори за залез на хетеросексуалния коитус. Днес се коитира също толкова, колкото преди 20 или 40 години".