Детски съдби

Ноур e на 14. Косата му е тъмна, обича да носи бели тениски и джинси. На външен вид той не се различава особено от връстниците си. Но докато приятелите му се занимават с компютърни игри или футбол, Ноур трябва да работи. "Вече съм работил на няколко места - на пазара, по панаири. Имам нужда от парите, за да си купя тетрадки за училище, а и да помогна на семейството си. Обичайно давам парите на майка си", разказва момчето.

Децата в ролята на възрастни

В Гърция работят близо 100 000 деца. "Кризата и високата безработица доведоха дотам, че на много от децата им се налага да изкарват пари, като в повечето случаи става дума за нископлатена дейност. Те работят в ресторантите, помагат при събирането на реколтата, но и по супермаркетите и автомивките. Семействата им са в тежко финансово положение и децета се опитват да поемат ролята на възрастните", обяснява социалната служителка Мирсини Зорба.

Семействата на много от работещите деца са от чуждестранен произход, какъвто е и случаят на Ноур - родителите му пристигат преди пет години от Афганистан в Гърция. И до днес нито родителите, нито шестте им деца имат редовни документи за престой. А понеже Ноур е най-големият, трябва да поеме и най-голямата отговорност - да работи, заради което училището отстъпва на заден план.

Принципно децата в Гърция не би трябвало да работят - те имат правото да поемат определени видове по-лека работа едва след навършването на 15 години, съгласно закона. Тъй като обаче те получават едва по около 15 евро дневно, мнозина работодатели предпочитат да назначават деца.

Без амбиции и без големи очаквания

През септември Ноур ще е в осми клас. Той обаче няма намерение да продължи образованието си след това - предпочита да помага на един автомобилен механик и да се научи да поправя коли и мотоциклети. Примерът с Ноур добре илюстрира причините, поради които квотите на прекъсналите училище и работещите деца се увеличават паралелно, обяснява Мирсини Зорба: "Някои деца прекъсват училище още в седми клас. И те ще си останат завинаги неквалифицирани работници - те не могат нито да пишат добре, камо ли пък да изпратят имейл. Но най-лошото е комплексът им за малоценност - те нямат никакви амбиции и не вярват, че могат да постигнат нещо в живота".

И Ноур не очаква нищо особено от живота - оценките му по гръцки и история са много ниски, вече два пъти е повтарял класа. Понякога обаче се случва да мечтае. Какво би станало, ако семейството му не беше бедно, ако можеше да ходи редовно на училище и да посещава частни уроци? "Може би при това положение бих станал лекар, учител или режисьор. Или пък журналист! Когато видя деца, които си имат всичко, ми се иска да съм като тях. Но не става. Често се опитвам да си представя как бих живял, ако бях богат."

АГ, ДПА, ДР, Б. Михайлова/Редактор: М. Илчева