Как да изхранят децата си?

Костас и Елени Пападопулос и трите им дъщерички Мария /10 г./, Иота /8 г./ и Фотини /4 г./ живеят от една година под границата на бедността. Иота учи в кварталното основно училище. Преди обедната почивка учителката незабелязано пъха в чантите на нуждаещите се деца сандвичи, които в повечето случаи са закупени с дарения. Иота също получава сандвич, за да може и тя да обядва като другите деца.

Семейство Пападопулос разполага с по-малко от 500 евро месечно. "Опитваме се доколкото можем да прикрием това от децата, готвим по-скромни ястия и се опитваме да сме в добро настроение, което не винаги е лесно. Дори училищните екскурзии ни тежат много на бюджета", разказва Елени.

"Знам, че родителите ми нямат пари"

Семейството и преди е имало финансови затруднения, но Елени никога не е допускала, че ще се стигне дотам да се чуди как да изхрани децата си. Най-голямата дъщеря скоро ще кандидатства в гимназията и има нужда от много учебници, които никак не са евтини. "Знам, че родителите ми нямат пари, макар че се опитват да го крият от нас", казва момичето. Една учителка й помага, като копира за нея някои от нужните текстове. Само че вкъщи не е лесно да се учи - при положение, че шест души живеят в две стаи.

Семейството дели жилището от 60 кв. м. с брата на Елени. "Брат ми плаща наема, понеже има редовни доходи. Ако и той изгуби работата си, въобще не знам как ще живеем", казва Елени.

Съпругът й, който работел като продавач, бил уволнен през март миналата година. Оттогава финансовите проблеми постоянно растат, тъй като в Гърция помощи за безработни, при това в извънредно скромен размер, се дават само в продължение на една година. Г-н Пападопулос напразно търси ново място и само от време на време намира възможност да поработи в строителството. Елени е работила до неотдавна по три пъти седмично като чистачка, но покрай кризата я търсят все по-рядко и сега работи само веднъж седмично.

Попарени мечти

И 11-годишната Юлия от Варшава има мечти, които трудно биха могли да се сбъднат. "Най-много бих искала да стана балерина. Но нямаме пари - няма как да ходя на уроци по балет". В Полша всяко пето дете живее под границата на бедността, определена от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие - става дума общо за над 2 милиона деца на възраст до 18 години. Правителството се опитва да смекчи тежкото им положение чрез специални образователни и спортни програми, но поради всеобщите бюджетни затруднения предназначените за целта средства постоянно се съкращават.

"Никога не сме ходили на почивка", казва Юлия, докато показва рисунките си, на които се виждат море и плаж. Приятелката й Аня била миналото лято с родителите и сестрите си в Испания, а съученикът й Ян бил на екскурзия с майка си и баща си из Татрите.

Бедняшко лято

Всяка година варшавската община организира за децата, които през ваканцията си остават вкъщи, т. нар. "Лято в града" - с игри, екскурзии, плуване и други занимания. Юлия харесва тези развлечения, но и отбелязва, че прилича на училище, само дето няма оценки. Майката на Юлия е инвалид, отглежда сама трите си деца, но досега винаги е успявала да набави парите за най-необходимото.

"Сега градските власти искат от родителите пари за закуската и обеда на децата в училище - нещо, което не мога да си позволя. И се чудя какво да измисля за Юлия и двете ми по-големи деца", казва майката. И нейното желание е един ден всички да отидат заедно на почивка. Засега обаче това си остава само мечта. На преден план е борбата за насъщния.

АГ, ДПА, ТАЦ, ТМ, Б. Михайлова; Редактор: Б. Рачева