Глухият гений от Бон

Буйна като грива прошарена коса, енергично присвити устни, сериозен поглед, вперен нагоре - така е известен Лудвиг ван Бетовен. Неговият лик ни гледа от пощенски картички и тишъртки, той украсява чадъри и чаши за кафе. А музиката му хиляди пъти е репликирана в поп- и рокпарчета, слушаме я и в много филми.

Петата симфония, която днес е известна и като „Симфония за съдбата, чукаща на вратата”, е сред най-известните произведения на Лудвиг ван Бетовен. Изпълнена е за пръв път през декември 1808 година във Виена, ала публиката не я оценява по достойнство.

Бетовен е роден в Бон 38 години по-рано – през декември 1770. По онова време музиката е само звуков фон, развлекателни мелодии, под чийто съпровод, примерно, се играят карти или се води светски разговор.

Професионалист и импровизатор

Бетовен обаче има съвсем други представи, за него симфониите, клавирните концерти или сонатите не са просто нещо съпътстващо – те трябва да концентрират върху себе си цялото внимание на публиката. Във Виена, която тогава е световен център на класическата музика, този възглед предизвиква както възмущение (у едни), така и въодушевление (у други).

„Бетовен е бил първият композитор, който не пишел по поръчка. Тоест – първият истински човек на изкуството, който се отървал от опеката на разните благородници и други поръчители. За разлика от Хайдн и Моцарт той не музицирал в полза на църквата или на дворянството, а извеждал на преден план своите чувства. По този начин тъкмо Бетовен разчиства пътя на музикалната романтика.”

Това обяснява Маркус Шинкел, джаз-пианист в родния град на Бетовен – бившата столица Бон. Шинкел смята, че Бетовен всъщност е идеалният джаз-музикант:

„Както Моцарт и както редица други съвременници Бетовен е бил отличен импровизатор. Можел е да свири без ноти, просто по вътрешен импулс. И го правел по същия начин, както днешните джазови пианисти.”

Животът на Бетовен не бил никак лек. Баща му искал на всяка цена да го отгледа като вундеркинд – нещо като нов Моцарт. Малкият Лудвиг от най-ранна възраст трябвало да свири на пиано. Първия си концерт изнесъл на седемгодишна възраст в Бон като

„дете-чудо на пианото”

Когато бил на 17 починала майка му, към която се чувствал особено привързан. Баща му пиел много и отношенията между двамата не били вече особено сърдечни.

Бетовен прекарал по-голямата част от живота си във Виена, където бързо си създал име. Музиката му носела и добри пари. Неколцина дворяни били наясно, че той е същински гений и го подкрепяли финансово през целия му живот. През 1810 година Бетовен бил на върха на славата си, независимо от оглушаването. Девет години по-късно това оглушаване вече било пълно, но композиторът продължавал да пише музика въпреки всичко. През 1824 година завършил прочутата си Девета симфония.

През март 1826 година Лудвиг ван Бетовен починал на 56-годишна възраст, а хиляди хора придружили ковчега му на Виенското гробище.