Бетовен - музикалният гений от Бон
Родната къща на Бетовен
През 1770 година Лудвиг ван Бетовен се ражда в тази малка къща в Бон. Той живее тук до 1792 година, когато се премества във Виена. Днес родната му къща е музей, в който посетителите могат да видят инструменти, ръкописи и други вещи, принадлежали някога на Бетовен.
Детето-чудо
Първият учител по музика на малкия Бетовен е собственият му баща, който често се отнасял твърде несправедливо към сина си, особено след прекомерна употреба на алкохол. Въпреки това талантът на Бетовен е открит още в ранна възраст. На 13 години той има зад гърба си 13 сонати, свири на пиано, чембало и виола.
Бетовен и Виена
През 1792 година Бетовен се премества във Виена, където учи при различни композитори и музиканти. Младият композитор дълго се надява да се срещне с Моцарт. Лудвиг ван Бетовен пристига обаче във Виена една година след смъртта на Моцарт.
Проблеми със слуха
През 1796 година слухът на Бетовен започва да се влошава. През 1814 година той вече не чува абсолютно нищо. Неговите слухови апарати са част от експонатите в къщата-музей на Бетовен в Бон. Подарени са му от виенския изобретател Йохан Мелцел. Портретът на Бетовен изобразява композитора година, след като той загубва изцяло слуха си.
Случката в Теплиц
Тук е изобразена т. нар. „Случка в Теплиц” от 1812 година, когато Бетовен и Гьоте /вляво, на заден план/ по време на разходка срещат семейството на Кайзера, пред което композиторът отказва да се поклони. Композиторът таи големи надежди преди срещата си с писателя, Гьоте обаче определя Бетовен като твърде странен, необуздан и "абсолютно объркан". Композиторът от своя страна определя поета като ”роб на общественото мнение”.
Деветата симфония
Деветата симфония е може би най-известното произведение на Лудвиг ван Бетовен. Слухът на Бетовен е бил толкова увреден, че той не успява да чуе сърдечното ръкопляскане след първото изпълнение на симфонията, което той самият дирижира. Обръщат го към публиката, за да успее поне да види овациите, при което той се разплаква. През 1972 година ”Одата на радостта”, фрагмент от симфонията, е избрана за химн на ЕС.
Последното пиано
Това е последното пиано на Бетовен. Той свири на пиано още като дете, композира многобройни сонати и концерти за този инструмент. Композиторът е силно впечатлен от Просвещението и европейския Романтизъм. Неговите композиции оказват голямо влияние върху прехода от Класицизъм към Романтизъм.
”Погребението на Бетовен” от Франц Щобер
Бетовен умира на 26 март 1827. Тази картина от Франц Щобер изобразява погребението на композитора на 29 март във Виена. Предполага се, че на траурната церемония са присъствали около 20 000 души.
Къщата на ”Унгаргасе” във Виена
Бетовен завършва Деветата симфония през 1824 година. Тогава той живее в тази къща на „Унгаргасе” във Виена. В този период от живота си композиторът се грижи за своя племенник Карл, тъй като бащата на детето – братът на Бетовен, умира през 1815 година. Отношенията между композитора и Карл не са особено добри и през 1826 година момчето прави опит за самоубийство. Това разтърсва Бетовен.