С аутизъм, проговаря чак на 11. Днес е професор в Кеймбридж.

Джейсън Ардей е професор в един от най-влиятелните световни университети - Кеймбридж. Това е достатъчно голям успех, който става още по-впечатляващ, като добавим този факт: 38-годишният Ардей е най-младият чернокож професор в историята на Кеймбридж. Но и с това не се изчерпват удивителните обстоятелства, свързани с неговата личност. Преподавателят по социология е син на мигранти от Гана и е израснал в социално жилище във Великобритания. Проговаря чак на 11-годишна възраст, научава се да чете на 18. Причината: страда от аутизъм, който забавя развитието му. Но как едно почти неграмотно момче за двайсетина години става професор?

"И тогава блокажът изведнъж изчезна"

"Хората все ме разпитват според клишето: Сигурно си много добър по математика, нали? А смешното е, че едва ли има по-слаб човек по математика от мен. С числа никак не ми върви, върви ми обаче с хора", обяснява самият Джейсън Ардей.

Като дете той прекарва почти цялото време само с майка си или в логопедичния кабинет. Днес обяснява, че явно нещо в главата му е прещракало, когато бил на 18 - и блокажът изведнъж изчезнал. И все пак: да се научиш да четеш на 18, а на 30 вече да си доктор на науките - това си е удивително постижение. Още повече, че началото било всичко друго, но не и лесно.

"През първата година най-слабият ми резултат на тестовете беше 9%, а най-добрият - 42%", разказва Ардей. После обаче настъпил газта: учел по 18 до 20 часа в денонощието.

"Първо исках да стана учител по физкултура. Бях добър в спортните дисциплини и умеех добре да планирам спортните занимания. Добре се справях и с груповите презентации, защото умеех да общувам с хората", разказва Ардей.

Младият професор признава, че в никакъв случай нямало да се справи сам: "Преподавателите ми навярно са давали всичко от себе си. А един от тях ми помогна особено много. По принцип занятията бяха от 10 до 14 часа, но Сандро чак до 23 часа ми помагаше по фонетика, четене и писане."

Сандро Сандри е преподавател в колежа, където учи Джейсън Ардей. Сандро, който е британец с бразилски корени, се превръща в негов ментор и пътеводител. Той прекарва с него хиляди часове за тези 20 години. Работата им преминава под мотото: "Много неща не можеш, но имаш една голяма сила: решителност на живот и смърт". Посланието на Сандро с други думи гласи: Талантът опира до някакви граници, волята - не. Упоритият труд е по-силен от таланта.

Младият човек умее да се концентрира, издръжлив е, а определени теми направо го обсебват. Днес Джейсън признава, че това са типични прояви на човек с аутизъм. От 18-годишна възраст той се посвещава на подпомагането на бездомни хора. За да събере 5 милиона паунда за каузата си, той успява за 35 дни 30 пъти да пробяга маратонското разстояние. И после още 300 мили само за 3 дни, още 600 мили за 6 дни. От Сандро е научил, че желязната воля преодолява всякакви прегради и така човек е в състояние да постигне забележителни неща.

"Ако можеше да го размножим, за да има за всеки човек по един Сандро! Ако не го бях срещнал, сега сигурно щях да живея в приют и нямаше да мога да чета и пиша", казва най-младият чернокож професор в историята на Кеймбридж.

"Най-доброто, което мога да направя"

Във Великобритания чернокожите професори определено не са много, така че за него самия било трудно да си намери примери за подражание. По-малко от 12 години след като се научил да чете, Джейсън Ардей защитава първия си докторат в Ливърпул. После става професор в Глазгоу, след това преподава в Дърам. "Изследователската ми работа е съсредоточена върху психическите проблеми на студентите и доколко това е свързано с цвета на кожата им", обяснява професорът.

Едно чернокожо момче с аутизъм и със закъсняла грамотност днес е професор в Кеймбридж - това кара много родители на деца с аутизъм да търсят неговия съвет. Откакто е професор в Кеймбридж, Джейсън Ардей е получил 200 000 имейла.

"Най-доброто, което мога да направя с предоставения ми шанс, е да работя за максималната демократизация на образованието. И за възможно най-голямото преразпределяне на ресурси. Тук, в Кеймбридж."

За мнозина това звучи като заплаха. Затова Ардей получава и хейтърски мейли, в които го обвиняват, че цели Кеймбридж прекалено да се отвори и да стане твърде политически коректен. Но Джейсън Ардей остава последователен. И никога не забравя, че дължи всичко на майка си и на своя ментор: "Малко вероятно е тази история да се повтори. Не защото съм някакво чудо на чудесата, а просто защото при мен редица обстоятелства се стекоха изключително благоприятно."

*****

Разгледайте и тази фотогалерия от архива ни: