"Мозъкът работи по-различно": какво е да живееш с аутизъм?

Хората с аутизъм разбират много добре ситуацията, в която се намират. Дори и да я виждат от своята собствена перспектива - както Рики Церер. "Аутизмът се дефинира като дълбоко разстройство на развитието. Но всъщност е различно - аутизмът е вроден. Мозъкът работи малко по-различно, отколкото при хората без аутизъм. Според мен най-вече става въпрос на възприятията и за това как човекът с аутизъм филтрира събитията", разказва той.

При повечето хора с аутизъм въпросното филтриране липсва или най-малкото не е така ясно изразено. Мозъкът ни обработва около 11 милиона възприятия на секунда. Съзнателно ние възприемаме само около 40 от тях. При това не всички биват изпращани в мозъка за по-нататъшна обработка. Умът не е конструиран, за да сортира и обработва цялата информация, с която се сблъскваме ежедневно.

Ние избираме селективно. Но при хората с аутизъм като Церер е различно. "Представя ми се на практика всичко, което виждам, чувствам и преживявам. Нефилтрирано. И след това трябва да се справям с него." Тази свръхстимулация води до непрекъснат стрес.

Предпазване от свръхстимулацията

Хората с аутизъм се справят различно със свръхстимулацията, която засяга мозъка им. Те се опитват да излязат от ситуацията. Тази стъпка е необходима, за да могат поне до известна степен да се справят с ежедневието. Стимулите, пристигащи в мозъка на аутистичните хора и предизвикващи проблеми за тях, може да варират значително.

Церер например изпитва сериозни изпитания със светлината, докато други реагират изключително крайно на звуци. Много чувствителни към шума аутисти трудно филтрират гласа на събеседника си от останалия фонов шум. И по този начин в мозъка им може да настъпи хаос. Ако шумовете надделеят, има различни начини да се повлияе на това, казва Рики Церер. Един от вариантите са слушалки, които потискат звуците. Или предизвикване на друг стимул. 

"Всеки би разбрал примера със сърбежа. Сърбежът е неконтролирано, изключително неприятно дразнение. Засегнатото лице може да маскира това дразнение с болка, например чрез чесане. Това означава, че върху неконтролируемото, неприятно дразнение се наслагва контролирано, самостоятелно предизвикано дразнение, което се понася по-лесно", обяснява Церер. В такива ситуации той например хапе собствената си буза.

Защо за аутистите е трудно да общуват?

Една от особеностите, с които аутизмът често бива свързван, са сериозните проблеми да си сред други хора. Рики Церер също често се е сблъсквал с подобни ситуации. "Обичам да го сравнявам с мивка. Всеки стимул, който идва е като малко вода, която се излива. Тя може да е един пръст. Но може да е и чаша. Може и да е кофа. При човек без аутизъм мога да изсипя всякакво количество вода. Всичко се оттича. Докато при човека с аутизъм каналът се запушва."

Често се посочва и липсата на контакт очи в очи при хората с аутизъм. Церер разказва за своя приятелка, която е сляпа. Срещата с нея, споделя той, е изключително приятна, защото на двамата не им се налага да се гледат един друг. Докато с хората, които могат да виждат, е различно - те търсят зрителен контакт с другия. "Цялата тази част от лицето се движи непрекъснато. И понеже моят мозък ми нахвърля всичко нефилтрирано, аз виждам всяко движение, всяко помръдване, всяко мигване. Прекалено много неща се случват просто. Не мога да се концентрирам върху нищо. Това създава хаос, който не може да бъде овладян", обяснява той.

Аутистите изпитват по-малко чувства? Така ли е?

Твърди се и че хората с аутизъм изпитват малко чувства. Обяснението на Церер е следното: "Аутистичните хора често имат не твърде малко, а по-скоро твърде много чувства. Чувството също така е и дразнение. Някои дори не могат да осъзнаят как точно чувстват в момента". Всичко е твърде объркано, продължава той. Няма достатъчно време за сортиране и подреждане на чувствата.

Повечето аутисти така или иначе са прекалено заети да се държат като хора без аутизъм. А това коства и сили, и енергия.

Какво представлява хиперфокусът?

Хората с аутизъм се опитват да редуцират, доколкото е възможно, външните стимули, за да не се претоварят. Затова са в състояние да се концетрират само върху едно единствено нещо.

Но това състояние може да бъде прекъснато от дребни неща. Като например трептенията на лампата. Този хиперфокус, абсолютната концентрация върху едно единствено нещо,  може да има негативни последици. Аутистите може да не усещат глад или жажда - без значение какви са температурите на заобикалящата ги среда. Те са концентрирани върху едно единствено нещо - може да бъде решаването на сложни математически проблеми, може да е и разработката на софтуер. Това им качество ги прави привлекателни служители за високотехнологичните компаниите. Обикновено те не могат да бъдат разсеяни в работата си от никого и от нищо.

Но нивото на стрес може да нарасне, дори и при спокойни ситуации. "Мога да отида в гората, да бъда изцяло сам там. И пак да претоваря ума си, тъй като в неправилния момент светлината идва от неправилната посока. Не съществува среда, в която аз като аутист да не трябва да обръщам внимание на аутизма си", завършва Церер.

***