Превратът в Чили: Бруталните сцени, които разтърсиха света

Превратът от 11 септември 1973 срещу законния президент на Чили Салвадор Алиенде се вряза в съзнанието на милиони хора. Това се дължи не на последно място на присъствието на медиите, убедена е историчката Каролин Моан, професор по политическа и културна история в университета във Версай, Франция.

Сцените са запечатани в колективната памет

"Този преврат не е извършен на тъмно и тайно, а пред телевизионните камери. Там имаше много журналисти, така че кадрите бързо се завъртяха по екраните, дори в чужбина", казва тя в интервю за ДВ. Вероятно заговорниците са искали тъкмо това, подозира Моан: "Военните искаха хората да видят какво се случва. Те искаха да впечатлят не само опонентите си, но и поддръжниците си в страната и извън нея". Сцените са запечатани в колективната памет.

Снимките на бомбардирания президентския дворец "Ла Монеда" обиколиха света – също както и снимката на Пиночет, на която той е в униформа, с тъмни очила и безизразно лице, обкръжен от хората си.

За Жоан дел Алкасар, професор по съвременна история в университета на Валенсия, той символизира пълната противоположност на сваления президент – лекаря Салвадор Алиенде. "Фигурата на възпитания, любезен и съпричастен лекар – един безспорно привлекателен човек, е в пълен контраст с отвратителния образ на един много неприятен, авторитарен, деспотичен, а и престъпен военен", казва той пред ДВ.

Левите интелектуалци

Ако разгледаме събитията в Чили в контекста на Студената война, те придобиват измерение, което надхвърля границите на страната. "В Западна Германия и в Европа Алиенде беше важна фигура, защото символизираше демократичния път към социализма; той беше фигура със силно символно значение за много леви интелектуалци", казва пред ДВ Ласе Ласен, историк и изследовател в университета във Вюрцбург. "Когато беше свален, и то по крайно брутален начин - след бомбардировка на правителствения дворец и самоубийството му - той се превърна в светъл образ за левицата в цяла Западна Европа. А Пиночет олицетворяваше образа на врага."

Според Каролин Моан ретроспективният поглед към ситуацията в тогавашна Европа сочи наличието на множество разбити илюзии. "Имаше опит, например във Франция и Италия, да се обединят комунистическите и социалистическите сили. Точно по примера на "Unidad Popular" - предизборния съюз на левите чилийски партии, воден от Алиенде. Това, което се случи там, беше модел за много европейци и породи големи надежди. Превратът сложи край на този проект и унищожи тези надежди", казва Моан. Независимо от това, комунистическата партия, но и социалистическата партия в Чили много бързо след преврата на Пиночет подеха  мащабна международна кампания срещу превратаджиите.

Това не само превърна Пиночет в олицетворение на злото, но и въздигна на пиедестал неговия опонент: сваления президент. "Алиенде беше този, който искаше да защити демокрацията в Чили и умря за нея. И в Европа идеята за героите, които са готови да умрат за идеите си, е силно емоционално заредена", казва френската историчка. Все пак, според нея различните партии в рамките на "Unidad Popular” не винаги са били изцяло единни. "Но винаги се е казвало, че Алиенде и редовната власт в Чили са станали жертва на диктатурата; никога не се е говорило публично за вътрешни напрежения. Съществуваше един вид мит."

Брутални репресии

Това, което шокира не само левицата в Европа и света, бе невероятната бруталност на превратаджиите в Чили. "Този военен преврат се отличава със своята бруталност, с изключителната си жестокост", казва Жоан дел Алкасар.

Историкът Ласе Ласен смята, че кадрите от преврата на Пиночет в Чили и информациите за драстичните нарушения на човешките права там са запечатали особено живо в съзнанието на хората от Запада - включително и заради силната политизация на Европа в годините на Студената война.