Премълчаната история за престъпленията на режима на Пиночет

Чилийският режисьор Пепе Ровано всъщност се казва по друг начин, но не желае да носи името на баща си. Той би искал да се дистанцира от него максимално. "Син съм на престъпник - на човек, който носи отговорността за смъртта на шестима бойци от комунистическата партия", казва Ровано, цитиран от АРД. 

50 години след преврата на Пиночет истината още не е изговорена 

Пепе е член на организацията Historias desobedientes ("Истории на непокорните"). Тя обединява децата, внуците и други роднини на тези, които са служили на военната диктатура. Наследниците настояват за разкриване на престъпленията, извършени от техните бащи и дядовци по време на диктатурата.

"Баща ми бе осъден на 16 години затвор, но не е прекарал и ден зад решетките, тъй като бе помилван писмено", разказва Пепе. А когато починал, бил погребан с почести.

Диктатурата на Аугусто Пиночет започва на 11 септември 1973 година. През 2023-а се навършват 50 години от военния преврат, но завесата над извършените по онова време престъпления все още не е вдигната докрай, разказва АРД.

Историите като тази за бащата на Пепе са много. По време на прехода към демокрация Пиночет успява да договори безнаказаност за своите поддръжници, на която те се радват и до днес. Историчката Мария Антониета Мендизабал смята това за фатален сигнал: "Когато посланието гласи: Ние гарантираме безнаказаност на всички, които са нарушили човешките права, това е ужасно послание".

Мендизабал гледа със загриженост към Бразилия и предупреждава, че липсата на "дълбоко разбиране за демокрацията като нещо важно и необходимо" води до призиви за "военен преврат, без да знаят какво означава военен преврат и до какво са довели военните преврати в нашия регион".

Наследниците имат надежда в президента Борич

Диктатурата на Пиночет започва през 1973 година и продължава до 1990-а. В този период хиляди са убити и подложени на мъчения.

В края на 2021 година Габриел Борич бе избран за президент едва на 36 години и се превърна в най-младия държавен глава в историята на Чили. Затова мнозина очакваха, че той ще донесе и обрат по отношение на осмислянето на историята. Сред тях е Алисия Лира Матус. Тя е председателка на организация на близките на жертвите на политически репресии. Мъжът ѝ и брат ѝ са убити от режима на Пиночет. Много от жертвите на диктатурата все още се смятат за изчезнали, а военните не сътрудничат на опитите истината да излезе наяве. 

През септември миналата година чилийската министърка на правосъдието Марчела Риос обяви национален план за издирване на изчезналите. Отделни случаи са били разследвани в рамките на съдебни дела, но "връзките между случаите така и не са били разгледани". Крайно време е информацията да доведе до дебат, включително и в образованието, смята историчката Менизабал. Само така обществото може да предотврати историята да се повтори.