Кому са нужни подаръците?

Положително всеки е получавал като дете пуловер от лелята за Коледа, който след това остава завинаги в гардероба. И три години по-късно стига или до вехтошаря, или директно се изхвърля - което си е истинска загуба на стойност, отбелязва професорът по икономика и директор на икономическия институт към университета в Кьолн Ахим Вамбах.

"Коледните подаръци често не съвпадат с предпочитанията на даряваните, т.е. са неефективни", посочва той в търсене на подходящи аргументи в полза на тезата на американския професор-икономист Джоел Уолдфогъл. Той анкетирал студентите си по темата за коледните подаръци като им задал въпроса: на колко оценяват подаръците, които са получили? Сумите, като цяло, се оказали много по-ниски от реалната цена на подаръците. "Към една трета от стойността се стопява при подаряването", констатира Вамбах.

Пари или подарък?

Неговият колега - икономистът Аксел Окенфелс пък страстно защитава ценността на подаръка. Сочейки червената си вратовръзка, подарена му от Вамбах, казва, че според теорията на неговия колега вратовръзката би трябвало да представлява пълна загуба. Самият той никога не би си я купил, но когато човек получи подарък той му се радва и го оценява по съвсем различен начин", казва Окенфелс: "Ако вместо вратовръзка бях получил 20 евро, изобщо нямаше да се зарадвам", допълва икономистът.

Вамбах обаче продължава да упорства: от икономическа гледна точка би било по-добре да се подарят пари. Такива са и желанията на германците, както сочи проучване на консултантската фирма "Делойт" - половината от тях си пожелават пари за коледен подарък. "Представям си Коледата у семейство Вамбах по следния начин - всички седят около елхата и бъркат в портмонетата си", казва по този повод Окенфелс.

А парите не са всичко, показват и данните за котираните на борсата германски фирми. Макар получаваните от банкерите бонуси да растат ежегодно, производителността тъпче на едно място. Окенфелс обяснява, че в случая роля играе относителното сравнение: "Ако един мениджър получава по-малко бонуси от колегите си, мотивацията му спада".

Най-добре е да си казваме

Все пак и Окенфелс признава, че по пътя на подаръка до целта някаква част от неговата стойност се губи. "Но пък тези загуби могат да бъдат намалени чрез комуникацията", посочва икономистът, визирайки списъка с предколедни желания.

Вамбах пък дава пример с приложението на тази идея на практика - предоставил е на сина си възможността да състави списък на книгите, които би желал да получи от една от големите фирми за електронна търговия. "Три дни преди Коледа прочитам списъка, зачерквам някои неща и изпращам заявката директно", разказва Вамбах. Той подчертава, че книгите пристигат своевременно, а и са опаковани подобаващо. С което само предизвиква насмешката на колегата си - та нали Коледа е празник на любовта и подаръците би трябвало да са избрани внимателно. Самият Окенфелс мечтае за подарък, който самият той не би могъл да си купи.

Вамбах пък предпочита прецизността и точността. Затова и излиза с конкретни предложения, сред които на първо място са вече споменатите пари. А там, където не е уместно да се подаряват пари, трябва да се действа в съответствие със собствените интереси. И дава следния пример: ако един познавач на вината подарява вино, ефективността расте, посочва Вамбах.

Автор: Ж. Данхонг, Б. Михайлова; Редактор: Е. Лилов