Френският президент откри политическия сезон след дългата лятна почивка с разговор на чаша кафе в градината на Елисейския дворец. И ако темата не беше толкова сериозна, човек би могъл дори да си помисли, че Еманюел Макрон е поканил германската канцлерка, премиерите на Италия, Испания и Либия, както и президентите на Нигер и Чад да си говорят за това кой как е прекарал лятната си отпуска. В Париж обаче те се бяха събрали, за да говорят за съдбата на стотици хиляди хора - мигранти от Африка, които или са заклещени в Либия, или се готвят да тръгнат от родните си места по дългия и опасен път към Европа.
Новият френски президент бърза с осъществяването на нова европейска бежанска и миграционна политика. Той иска да се представи пред сънародниците си като човек на действието на фона на стремглаво спадащия му рейтинг. Неговите гости го подкрепиха в заявената цел - да бъде затворен основният средиземноморски маршрут за мигранти, които по възможност трябва да бъдат спирани още в Африка и на място да им бъде разяснявано, че нямат никакви шансове да получат убежище, т.е. да останат в Европа. .
При това ЕС втвърдява все повече позицията си по отношение на мигрантските потоци и е склонен да загърби досегашните си резерви относно условията в Либия и хуманитарната ситуация в Северна Африка. Италия не иска да приема повече бежанци, щом като те няма да бъдат разпределяни в други страни от общността. Испания пък внимава да не се превърне в нов транзитен маршрут за бежанци, а германската канцлерка е решена да не допусне мигрантски потоци да тръгнат от Италия през Алпите за Германия. Все пак след по-малко от месец тя желае да спечели парламентарните избори в Германия.
Успешна стратегия?
Италия има споразумение с Либия, по силата на което либийската брегова охрана може да залавя и връща обратно в Либия мигрантите и бежанците. Още в началото на лятото френският президент Макрон разговоря с премиера на страната и шефа на бунтовниците и дори се опита да притопли старата идея за създаването на "горещи точки" в Либия, Нигер и Чад за първоначална регистрация на кандидатите за убежище. Създаването на огромни лагери за заклещените в Либия африкански мигранти също вече не е табу. Още по-добре би било тези лагери да бъдат изградени на южната либийска граница.
Колкото и да протестират във Върховния комисариат на ООН за бежанците и неправителствените организации, ЕС реши да затвори шлюзовете. И тази стратегия функционира: през юли в Европа са пристигнали значително по-малко мигранти през Средиземно море, отколкото през юни. На водещите европейски политици им е все едно какво става с хората в Либия, или с тези, които пътуват от Нигерия през пустинята. По-добре да не се задълбочаваме много - това е мотото и на германската канцлерка, която понякога е склонна да се проверяват оплакванията. Тя е категорична, че Либия трябва да спазва правилата, но никой не може, а и не иска, да прави някакви щателни проверки. Новата бежанска и миграционна политика може да се похвали поне с един успех: тя ограничи значително бизнеса на каналджиите и търговците на хора.
Срещата в Париж показа, че ЕС е склонен да продължи капсулирането си, привличайки към общите усилия за справяне с бежанската криза и транзитни страни като Нигер и Чад. Тяхната задача е да се погрижат мигрантите и бежанците изобщо да не стигат до Либия. Двете страни са едни от най-бедните в света. Политическият контрол върху властимащите елити е слаб. Президентите на Нигер и Чад обаче са готови да сътрудничат - ако сметката е вярна. Разбирай - ако Европа си плаща. Големите в ЕС също няма да се задълбочават толкова много и ще подминават предупрежденията на Върховния комисариат.
Който иска по-добър живот, да се връща обратно!
Според ООН, 70 процента от преселниците са икономически мигранти. И никой не ги принуждава да напускат родните си страни. Това е аргументът, който се чува най-често в германската предизборна борба. И то не само от дяснопопулистката "Алтернатива за Германия". Канцлерката Меркел може да бъде сигурна, че мнозинството от избирателите в Германия мисли по същия начин.
Затварянето на пътищата от Северна Африка към Европа носи много предимства на европейците: ще облекчи положението на Италия и ще свали от дневния ред темата за разпределянето на мигрантите от Гърция и Италия в други държави от ЕС. Ако бъде затворен пътят по море, граничните контроли в Шенгенското пространство могат скоро да отпаднат.
В Париж натискът върху "крепостта Европа" беше отместен малко в посока към Африка. И Макрон, Меркел и другите ще отпразнуват това като победа. Но за мигрантите това се очертава като горчива загуба.