Гърция: впускане в нови позиционни войни

"За едно по-добро бъдеще" - така консервативният гръцки премиер Костас Караманлис агитираше за преизбирането си през септември 2007 година. Тогава избирателите му гласуваха за втори път доверие, въпреки опустошителните пожари, които през август превърнаха голяма част от Пелопонес в пепелище, и въпреки неспособността, която държавният апарат показа в борбата срещу това природно бедствие. Само две години по-късно правителството на Караманлис няма вече въздух по пътя към прокламираното "по-добро бъдеще".

Кризата като удобно оправдание

В обръщение към нацията гръцкият премиер обяви за четвърти октомври предсрочни избори. Караманлис обоснова тази не толкова неочаквана стъпка с последиците от международната икономическа криза, които изисквали ясен политически ландшафт и пресен управленски мандат. Икономическата и финансовата ситуация в Гърция е критична. Това е безспорно.

Важни отрасли като туризмът и корабоплаването пострадаха сериозно от международната криза. В края на годината дефицитът в държавния бюджет ще възлиза на шест процента от брутния вътрешен продукт и Европейската комисия вече не е склонна да отпуска на Гърция все нови и нови срокове за стабилизиращи програми, които в крайна сметка се оказват безрезултатни.

Поради това в сегашната си реч Караманлис акцентира върху приоритетите по пътя към "по-доброто бъдеще", а именно върху намаляване на дефицита в държавния бюджет, върху борбата срещу избуяващата данъчна престъпност и върху структурни реформи. Караманлис обаче остана длъжник на отговора защо от 2004 година неговото правителство не работеше ефикасно и решително за реализирането на тези приоритети.

Сблъсък на два коренно различни светогледа

От снощи Гърция се хвърли в кратка, но оглушителна предизборна борба. Още в речта си Караманлис обвини Общогръцкото социалистическо движение ПАСОК и неговия лидер Папандреу в популизъм. Двете големи партиии Нова демокрация на Караманлис и ПАСОК на Папандреу ще се впуснат още веднъж в своите позиционни войни и още веднъж ще показват пред обществото, че са представители на два коренно различни светогледа.

И двете партиии не успяха да въведат промени по същество, нито пък да реализират мерки за модернизация, поради което носят голяма отговорност за негодуванието на гръцкото общество. Поради липса на обещаващи алтернативи това негодувание вече не се манифестира само пред изборните урни. Гневът се излива също на улицата, както миналия декември по време на безредиците в Атина.