Отношенията на Гърция с ЕС не винаги са безметежни

През 80-те години ПАСОК води предизборни кампании с антизападни лозунги като "Гърция принадлежи на гърците" и с обещанието, че страната ще бъде отново извадена от Европейската общност и НАТО чрез референдуми. Отдавна вече обаче тогавашният контралозунг на консерваторите "Гърция е част от Запада" е възприет от всички основни политически сили в страната.

Хронология на трудните отношения

Естествено, самочувствието на нацията страда от факта, че новите страни-членки Словения и Кипър вече имат равен доход на глава от населението с Гърция, където този доход през 2002 г. е едва 67 на сто от средния за ЕС. Ала като се има предвид стартовата позиция на страната, където след Втората световна война до 1949 г. бушува гражданска война, чиито затихващи трусове се усещат и десетилетия по-късно, е постигнато немалко.

Решаващи са помощите от ЕС. Само през 2001 г., когато Гърция след продължила години консолидационна политика се присъединява към еврозоната, Атина получава 4 милиарда и 700 милиона евро от Брюксел, което отговаря на почти 4 на сто от целия гръцки БВП. През същата 2001 г. ЕК приема инфраструктурна програма за над 9 милиарда евро с няколкогодишен срок за модернизацията на пристанища, шосета и обществения транспорт, финансиран до една трета от европейските фондове. И през следващата година Гърция е /след Испания и пред Португалия/ втора по получените от Брюксел нето-суми.

Въпреки това отношенията на Гърция с останалата част от Общността не винаги са били безметежни. Дял от вината е на балканската политика на тогавашното правителство на ПАСОК, начело с Андреас Папандреу. Първо конфликтът за името с Македония предизвиква изолацията на Гърция в ЕС. Гърция иска да забрани на съседната бивша югославска република по северната й граница да носи името си и се опитва да изтощи младата демокрация чрез блокада, тъй като уж от Скопие проявявали претенции към едноименната северна гръцка провинция Македония.

Налагане на собствени интереси под покрива на ЕС

Освен това най-вече политиците от ПАСОК не обичат да си спомнят, че Атина подкрепя режима на Милошевич в Белград и посреща с държавни почести босненския сръбски лидер Радован Караджич. Едва след смъртта на популиста Андреас Папандреу, когато синът му Георгиос е външен министър, а премиер е разсъдливият Костас Симитис, Атина оправдава очакванията да представя интересите и на останалите балкански държави.

Като лост за налагане на собствените интереси Гърция използва освен това отношенията на ЕС с Турция и плановете за разширяването на Общността. Към средата на 90-те години преобладаващата позиция в европейските столици е, че започването на присъединителни преговори с Кипър ще стане възможно едва след като бъде преодоляно разделението на острова. Мнозина гърци смятат, че мечтата за "енозис" т.е. за присъединяването на Кипър към Гърция е възможно да се изпълни само под покрива на ЕС.