"Явно знаят, че си струва да минат из цяла Европа"

"В Дания пристигат посетители от цял свят. Надали обаче има друга по-нежелана група от ромите от България и Румъния", пише левият германски вестник "Нойес Дойчланд". В публикацията се изтъква, че представителите на ромското малцинство се насочват предимно към Копенхаген и втория по големина град в кралството - Орхус. Много от тях се възползват от свободното придвижване в рамките на ЕС, за да си изкарват прехраната от остатъците на западното благоденствие. Те обикалят по улиците на големите градове и събират празни бутилки, които после връщат в магазините.

За Дания тези хора от години представляват проблем, пише изданието и добавя: "Още през пролетта полицията предупреди търговците в столицата, че и тази година се очаква значителен приток на роми от България и Румъния". Ромите са обвинявани в просия, джебчийство, кражби и дребни измами от сорта на игрите "Тука има, тука нема".

По-строг закон срещу агресивното просене

Според преценки на полицията, в Копенхаген има около 500 роми от Източна Европа, става ясно от статията в "Нойес Дойчланд". Ромите обикновено се разполагали из парковете на града, а след себе си оставяли камари от боклуци и екскременти. "Това накара кмета на Копенхаген, който е социалдемократ, да  апелира към правителството за спешни действия, включително и увеличаване на правомощията на полицията", посочва вестникът.

Само за 10 дни е бил приет нов закон срещу агресивното просене. Впрочем, в Дания просенето беше забранено и досега, но се наказваше само с дребна парична глоба. Според новия закон обаче, хората, които просят на публични места и създават несигурност за минувачите, вече ще влизат в затвора за две седмици.

Още през 2016 беше приет и закон, който позволяваше на полицаите да разтуря "цигански лагери" в парковете и по тревните площи на града, информира "Нойес Дойчланд" и допълва, че през последните седмици той е бил прилаган многократно от органите на реда.

Вестникът информира, че преди време датската Алтернативна партия предложила да се изградят центрове за бездомни роми, но поради засилилите се враждебни обществени настроения към ромите, идеята останала без последствия. Без успех обаче останало и искането на дяснорадикалната Народна партия, която настоявала арестуваните роми да бъдат веднага екстрадирани. Предложението бе отхвърлено, информира германският вестник.

В "страната на щастието"

Проблеми с просяците от България и Румъния имат и норвежците, писа швейцарският "Нойе Цюрхер Цайтунг". "Дали в провинцията, или в големите градове – източноевропейските просяци по входовете на супермаркетите, в обществения транспорт и по площадите открай време са неразделна част от скандинавския пейзаж", пише вестникът.

Авторите на статията се позовават на задълбочени двугодишни проучвания, публикувани в репортаж на норвежката телевизия NRK под заглавие "Страната на щастието" (Lykkelandet). Въпросният материал разкрива, че преобладаващата част от просяците във втория по големина норвежки град – Берген - всъщност са добре организирани криминални банди, занимаващи се и с кражби, проституция, трафик на хора и наркотици.

"Свободата на придвижването в рамките на Шенгенското пространство, част от което е и Норвегия, улеснява тези хора. А и щедростта и милосърдието на западните общества спрямо бедните и онеправданите явно са достатъчно примамливи за някои хора и ги кара да смятат, че си заслужава да пропътуват от Югоизтока до най-северния край на Европа", пише изданието.

От българските и румънски просяци се оплакват и шведите. Още през 2016 страната обяви, че възнамерява да предприеме по-строги мерки срещу агресивното просене. Тогава по улиците на страната имаше около 4000 роми, предимно от Румъния, пише германският сайт на "Хъфингтън пост". По този повод шведският министър за обществената администрация подчерта, че в Швеция няма място за тези хора. "Просенето по шведските улици никога няма да реши проблемите на България и Румъния с бедността и изолацията", заяви той.