Юни 1944: когато откриха втори фронт срещу Хитлер

Петнайсет години изминаха, откакто германски канцлер - това беше Герхард Шрьодер - за първи път участва в тържествата за годишнина от десанта на Съюзническите сили в Нормандия по времето на Втората световна война. От това историческо събитие, което на практика откри втория фронт срещу нацистка Германия, вече бяха изминали цели 60 години.

В официалното възпоменание по повод 75-тата годишнина от събитието (6.6.1944) сега ще присъства германската канцлерка Ангела Меркел. А самите тържества този път не са  в Нормандия, а в британското пристанище Портсмут, откъдето на 5 юни Съюзническите войски тръгват, за да прекосяват Ламанша.

Междувременно се смята за повече от естествено на тези възпоменания да има и официални представители на Германия. За десанта в Нормандия, поставил началото на края на нацисткия режим, важи същото, както и за датата 8 май 1945: това е "ден на освобождението", а не на капитулацията на Германия, както беше подчертал бившият германски президент Рихард фон Вайцзекер.

Операция „Овърлорд“ се тълкува различно

Малцина днес биха оспорвали това – включително и в самата Германия. "Въпросът дали сме били освободени или победени, се озова на бунището на историята", казва германският историк Герд Крумайх. Подобно единодушие обаче не съществува по отношение на дебаркирането в Нормандия. Дори съюзниците нямат единен прочит на операция „Овърлорд", както гласи нейното военно кодово наименование.

В САЩ гледат на десанта, който те наричат D-Day, като на чисто американски героизъм, както написа в "Ню Йоркър" американският есеист Адам Гопник по случай 70-та годишнина от събитието. В много филми за десанта в Нормандия на останалите участници в тежките сражения – например британци  и французи - се приписва само второстепенна роля. Канадците пък сякаш изобщо не са съществували. Гопник не споменава нито дума и за поляците, новозеландците и войниците от много други националности, които се сражават в Нормандия.

Същият поглед над нещата е възприет и в Германия – главно под влиянието на американските филми по темата, посочва британският историк Джеймс Холанд. За него пък е безспорно, че дебаркирането е съюзническа операция, протекла изцяло под британско ръководство. Неговите аргументи: с изключение на американския върховен главнокомандващ Дуайт Айзенхауер, командният щаб е бил изключително само от британци, 3/4 от всички военни кораби, участвали в операцията, са били на Кралските военноморски сили, британски са били и 2/3 от самолетите, участвали в десанта.

И друг факт, според Холанд, говорел в подкрепа на тази теза – броят на жертвите от американска и британска страна е почти еднакъв, независимо от многобройните загуби на американците в сектора на тъй наречения "Омаха бийч". В действителност британците, заедно с американците, превземат успешно по две участъка на крайбрежието, а канадците установяват контрол върху още един. Около 4 400 съюзнически войници загиват в десанта на Нормандия на 6 юни 1944.

Закъсняло признание във Франция

Френските ветерани, участвали в десанта, трябваше дълго време да чакат признание. Първият следвоенен президент на Франция Шарл де Гол винаги е избягвал да говори за операция "Овърлорд". Той самият по онова време се намира в изгнание в Лондон и се опитва да получи признание за своя комитет „Свободна Франция“ като единствено легитимно правителство на страната.

Повечето други страни обаче тогава са признавали режима на Виши, сключил примирие с хитлеристка Германия и осъдил задочно генерал Де Гол на смърт за държавна измяна. Де Гол узнава за готвения десант в Нормандия само няколко дни преди началото му. Той така и не успява да преглътне тази обида и в продължение на 20 години отказва да участват в честванията.