Ще повярват ли на България?

Върху свършеното и несвършеното по европейските препоръки се спира Георги Папакочев:

През февруари, след десетия поред междинен преглед, министър-председателят Бойко Борисов призова българите до юли „да се обединим като нация и да направим така, че да имаме добър доклад”. Тревогата тогава беше оправдана: Еврокомисията представи дълъг списък от несвършени неща, които управлението се зарече да навакса ударно. Просто защото си даде сметка, че залогът е действително висок. От евентуалната положителна оценка на Брюксел зависи дали европейските партньорки на България и Румъния ще повярват, че двете балкански съседки са решили окончателно проблемите си в правосъдието и вътрешния ред, че са изпълнили поставените критерии и че договореностите вече функционират на практика в реалния живот.

Награди за шампиони

Ако Съветът на министрите вземе решение в подобен дух, това би довело до отмяна на твърде унизителния за двете най-бедни еврочленки мониторингов механизъм. Което от своя страна би премахнало редица ограничения в отпусканите еврофондове, би спомогнало за сериозно нарастване на чуждестранните инвестиции и не на последно място би дало зелена светлина за Шенген. Подобен успех ще облекчи в кризата управляващите правителства в Букурещ и София и ще им даде значително предимство на предстоящите в двете съседки парламентарни избори.

Бой по мафиотите

На финалния спринт преди юлския доклад правителството на ГЕРБ демонстрира истински законодателен и управленски майсторлък. С шампионски темп в среднощен час мнозинството най-сетне успя да приеме прословутия Закон за конфискацията на незаконно придобито имущество, за което получи аплодисментите на американския и европейските посланици в София. По този повод агенция Ройтерс цитира думите на правосъдната министърка Диана Ковачева, че „новият закон ще прекъсне възможността организираната престъпност да се самофинансира чрез своите незаконни действия”.

Медията представи обаче и оценката на правозащитната организация „Трансперънси интернешънъл” в София (нейна доскорошна изпълнителна директорка беше тъкмо сегашната правосъдна министърка), която гласи: ”Дясноцентристкото правителство на Бойко Борисов спечели изборите през 2009 година с антикорупционната бюлетина, но проблемът през 2011 всъщност се влоши и балканската държава си остана най-корумпираната членка на ЕС”. Ройтерс не спестява и острите аргументи на изтъкнати юристи, неправителствени организации и на опозицията, че новият закон ще нарушава човешките и имуществените права на гражданите, както и че може да бъде използван за разправа с политическите опоненти на властта. Говорителят на ЕК Марк Грей също определи приемането на закона като положителна стъпка, но предупреди, че „процедурите в него трябва да бъдат адекватно дефинирани”, за да може той да бъде ефикасен.

Дела, дела и пак дела!

В преследване на високите оценки в юлския доклад властите в София успяха да заловят „на калъп” (по определението на столичния градски прокурор Кокинов) 32-ма митничари от граничния пункт „Капитан Андреево” с получените от тях подкупи от деня, набързо въдвориха зад решетките двама скандални мафиотски феодали на малък град в Югозападна България, вкараха за пореден път в ареста противоречива фигура от сенчестия свят, срещу която от години се води протяжен съдебен процес, заловиха 60 килограма дрога на дунавско пристанище и дори предложиха промени в Изборния закон. Засега обаче  все още не се справят нито с наложителната реформа във Висшия съдебен съвет, за която тези дни получиха трето поредно напомняне от Брюксел, нито пък със старта на т. нар. ”Единна информационна система за противодействие на престъпността” (ЕИСП), която вече е погълнала десетки милиони левове.

Кажи ми, огледалце...

Тези дни в тв-интервю германският посланик в София Матиас Хьопфнер резюмира българските шансове за добри оценки в юлския доклад по следния начин: „Има напредък, от друга страна има и спънки. Не сме били свидетели на достатъчно много конкретни приложения на съдебната реформа. Въпросът е, че трябва да се стигне до реална присъда, осъждане, нещо, което ако не стане, ако няма достатъчно осъдителни присъди, вече ще имаме причина да бъдем донякъде критично настроени по отношение на ефикасността на новоприетия закон и неговото прилагане. Не става дума само за съдебната система, а трябва да го кажа отчетливо, говорим и за правоприлагащата система, за полицията, за прокурорите и за съдилищата, естествено.” Дали наблюдението на посланик Хьопфнер е точно? Ще се разбере скоро, на 22 юли.

Автор: Г. Папакочев, Редактор: А. Андреев