Човекът, запечатал най-важните мигове от живота на Мандела

"Когато си на 19 години, ти се иска да преживееш нещо ново, жаден си за приключения. А и на мен просто не ми се стоеше в Германия заради преживяното по време на войната", спомня си днес 82-годишният Юрген Шадеберг. Гласът му звучи енергично, когато разказва за младините си.

Навремето Германия е в развалини. Втората световна война е превърнала родния му град Берлин в пустиня. В страната цари бедност и нищета, а Шадеберг тъкмо е завършил специалността "Фотография" към агенция ДПА. "Навремето една кинопрожекция ме накара да се замисля за Африка. Тогава разбрах, че бих могъл да живея и другаде", спомня си той. С малко багаж и фотоапарат Шадеберг се качва на кораба за Кейптаун.

Във влака от Кейптаун за Йоханесбург той се запознава с един немскоговорящ мъж. Първоначално Шадеберг се радва на срещата с непознатия, все пак след дългото пътуване с кораба най-сетне открива човек, с когото може да говори на майчиния си език. Впоследствие обаче той узнава кой е спътникът му във влака. "Става дума за един абсолютен расист и нацист - Йоханес ван Ренсбург, лидер на расистска организация, която симпатизира на нацистите и саботира съюзниците и Южноафриканския съюз в борбата им срещу режима на Хитлер", разказва Шадеберг.

Спътникът му във влака ентусиазирано говори за Хитлер и за намеренията на току-що дошлото на власт правителство на апартейда. "Бях толкова ужасен, че отидох във вагон-ресторанта и на бърза ръка изпих едно питие. Не проявявах никакво разбиране за възгледите на този човек", казва Шадеберг с усмивка на лице. С горчива усмивка, защото още тогава 19-годишният германски изселник разбира, че срещата му с нациста е само прелюдия към онова, което го очаква.

"Белият" фотограф и "черното" списание

Южна Африка го въодушевява и потиска едновременно. Още в началото Шадеберг започва да работи като фотограф за списание "Drum", което се превръща в рупор на потиснатото тъмнокожо мнозинство. След известно време той става главен фотограф и художествен ръководител на изданието. Прави фотосесии на звездите на джаза Мириам Макеба и Хю Масекела. Постепенно започва да се утвърждава и в полето на документалната фотография. "Навремето фотографията беше вестникарска - портрети, здрависвания, хора, които държат речи. Все режисирани фотоси", казва Шадеберг. Това го отблъсква. С малкия си фотоапарат "Лайка" той започва да обикаля задимените джаз клубове, фризьорските салони и улиците на йоханесбургския квартал "Софиятаун", пълен с улични музиканти.

Фактът, че "белият" Шадеберг работи за "черно" списание поражда недоверие не само сред колегите на германския фотограф. В началото на 1950-те години той фотографира за корицата на списанието популярната джаз певица и кинозвезда Доли Ратебе. Двамата обаче са арестувани по време на фотосесията. Те са заподозрени в нарушаване на закона, забраняващ сексуални контакти между бели и тъмнокожи. Шадеберг е дълбоко възмутен. Той се обръща към един вестник, който публикува историята, а белите му колеги престават да говорят с него.

Заедно с разследващия журналист Хенри Нксумало, Шадеберг информира постоянно за апартейда, за нечовешкото отношение към тъмнокожите във фермите, за разрушаването на Софиятаун, за работата на Африканския национален конгрес (АНК), който се бори срещу системата на расистките закони в страната.

Първа среща с Мандела

През 1951 година Шадеберг се запознава с лидера на младежкото крило на Африканския национален конгрес Нелсън Мандела. "Той беше доста кротък човек. Това ми се стори интересно. Атмосферата в обкръжението му беше спокойна. Той контролираше положението", спомня си Шадеберг. Двамата се срещат по различни поводи - за фотосесии или пък за обикновени разговори в една печатница, където АНК печати позиви. Шадеберг разказва, че в една стара печка в печатницата Мандела криел шише коняк. По онова време на тъмнокожите е забранено на притежават или да употребяват алкохол.

Германският фотограф не гледа на тогавашната си дейност като на политическа. Той я възприема като човешка мисия. Постепенно обаче обстановката става все по-тежка. През 1957 година колегата му Хенри Нксумало е намушкан с нож посред бял ден. Шадеберг разбира, че е дошло време да напусне страната. Полицията е по петите му, а потисничеството става все по-непоносимо. Шадеберг скрива всичките си негативи и напуска Южна Африка.

Обратно в Европа

През 1964 година Нелсън Мандела е осъден на доживотен затвор. Той прекарва следващите 26 години в затворническа килия на остров Робен. През този период Шадеберг живее и работи последователно във Великобритания, Германия, Испания, Франция и САЩ. Създава семейство, работи за най-различни реномирани издания и преподава фотография в Лондон и Хамбург.

През 1985 година Шадеберг се завръща в Южна Африка. Когато през 1990 година Мандела излиза от затвора, двамата празнуват заедно Нова година. "Просто седяхме заедно и си говорехме за живота през 1950-те години", разказва фотографът. Шадеберг преживява и първите демократични избори в Южна Африка. "Много хора седяха с часове на опашка под горещото слънце, за да гласуват. Тогава човек за първи път можеше да види как една до друга стоят бяла дама и тъмнокожа домашна прислужница и как си говорят свободно. Беше създадена съвсем нова атмосфера", спомня си Шадеберг.

През 1994 година Нелсън Мандела печели изборите със своя Африкански национален конгрес. Малко по-късно посещава отново килията си в затвора на остров Робен. Шадеберг го съпровожда и запечатва историческия момент. Тази снимка обикаля целия свят.

В своите фотосерии "Tales from Jozi" или "Voices from the Land" Юрген Шадеберг запечатва бедността и безработицата в Южна Африка. През 2007 се завръща в Германия и бива удостоен с Федералния кръст за заслуги. Съвсем скоро пък в Южна Африка ще се появи нов фотоалбум с негови снимки от Южна Африка.

Шадеберг не може да каже със сигурност дали някой ден отново ще посети Южна Африка. В момента той живее в Испания. "Испанците ми напомнят за времето, прекарано в Южна Африка. Те са щастливи и приятелски настроени", казва германският фотограф.