Частичен успех на преговорите със Северна Корея

След дългогодишни усилия шестстранните разговори в Пекин най-после доведоха до някакъв конкретен резултат. Твърди се, че правителството на Северна Корея е готово да се откаже от ядрената си програма срещу един милион тона нефт и един милион киловатчаса електроенергия. Въпреки всичко обаче преждевременната радост е неуместна. Защото никога досега една ядрена сила – или държава, която е на път да стане такава – не се е отказвала от инструмента за изнудване в ръцете си.

През есента режимът на Пхенян проведе ядрен опит, с който стресна международната общност и показа колко е лесно тя да бъде шантажирана. Независимо от незабавните санкции и от осъдителната резолюция на Съвета за сигурност на ООН не се случи нищо особено. За Ким Чен Ир ядреният покер очевидно донесе печалба, а иранците със сигурност внимателно се проследили сюжета. Така в крайна сметка Северна Корея ще прекрати своите – доколкото е известно твърде скромни – ядрени програми, а в отплата ще бъде щедро възнаградена. За политическия режим на жестоко обеднялата страна това е жизнено важно.

Само за една година Пхенян се добра до онова, което през 2001 година администрацията на Джордж Уокър Буш най-хладнокръвно му отказа. Президентът на САЩ тогава заклейми Северна Корея като брънка от дъгата на Злото. Днес същият Джордж Уокър Буш дава съгласието за сделката с Пхенян, а това очевидно е резултат и от постепенната загуба на власт, която преследва президента след изборите за Конгрес през ноември. Днес думата в Сената имат демократите, а по време на техния президент Бил Клинтън беше подписано споразумение със Северна Корея. Нищо, че от тогава насам Пхенян систематически го нарушава.

И настоящото споразумение поражда известен скептицизъм. Вярно, преговарящите са се погрижили да има достатъчно гаранции за спазването му. Енергийните доставки за Северна Корея ще бъдат осъществени едва тогава, когато властите там обезвредят плутония в инсталацията в Йонгбьон и допуснат проверка от инспекторите на МААЕ. Има обаче и неизяснени въпроси. Какво, например, ще стане с вече изработените ядрени бойни глави? За тези десетина бойни глави трябва да се водят допълнителни преговори, иначе споразумението няма да бъде одобрено във Вашингтон. То и в момента ястреби като бившия посланик на САЩ в ООН Джон Болтън вече се вдигнаха на щурм срещу споразумението. И наистина, рисковете не бива да се подценяват. В момента бойните глави на Пхенян не застрашават почти никого, понеже още не могат да бъдат монтирани на ракети. Но въпреки това опасността от разпространяване на ноу хау за производството на ядрени оръжия е много голяма. Тази опасност може да бъде предотвратена, ако САЩ бързо подобрят и политическите си отношение със Северна Корея. Сътрудничеството създава доверие, а доверието пък – прозрачност. Ако нещата поемат в тази посока, успехът от Пекин може да се превърне в голяма дипломатическа победа. Засега обаче той е само една надежда.