"БПЦ се държи в кризата по-достойно от светските институции"

Без съмнение главната отговорност пада върху държавните институции. С основание обаче можем да се запитаме и каква роля играе БПЦ в Ковид-кризата. Зададохме тези въпроси към двама наблюдатели: професор Георги Каприев, който е един от най-големите познавачи в България на теологическата мисъл и религиозните практики в християнството, и към отец Ангел Ангелов, предстоятел на столичния храм „Света София“ и духовен надзорник на Софийската света митрополия. Техните мнения обобщи Георги Лозанов.

БПЦ остана вярна на призванието си

Професор Георги Каприев оценява високо поведението на БПЦ през драматичните месеци на епидемията. Оспорваното от мнозина решение на българското правителство да не затваря храмовете той определя като правилно, а реакцията на клира - адекватна. "Формулираха се църковни разпореждания, максимално отдалечаващи опасността от инфектиране, които бяха – с много малко изключения – желязно спазвани. Християнският народ е дисциплиниран народ. Тук Българската православна църква беше вярна на призванието си, беше на мястото си в обществото. Което важи и за останалите деноминации и верски изповедания", посочва Каприев. 

Той припомня, че много църкви в Европа са били принудени от властите да затворят храмовете, което е нанесло травма на вярващите. На места дори се е стигнало до престараване с мерките за изолация, стигащо чак до извращения. Това се отнася най-вече за някои деноминации в САЩ, уточнява проф. Каприев и добавя, че в сравнителен план БПЦ изглежда много добре в тази криза. Иначе църквите са много активни в грижата си за миряните в сегашната пандемия, смята той. 

Благодарен за това, че не се е стигнало до затварянето на храмовете, е и отец Ангел Ангелов. "Не спряхме изповедта като тайнство, не сме спрели и тайнството на тайнствата – евхаристията, защото тя крепи вярата ни. А при бедствия повече от всеки друг път имаме нужда от вяра“, посочва отец Ангел. 

Той коментира така появилите се фундаменталистки мнения, че е достатъчно да вярваш и да се черкуваш, за да се предпазиш от коронавируса: „Бих казал, че те са крайно неправилни, защото изкушаваш Бога по този начин. Христос сам възразява срещу това, когато е в пустинята и Дяволът го кара да се хвърли – хайде, нали си Бог, можеш да направиш всичко. А той му отговаря: 'Не изкушавай Господа, твоя Бог'. Същото е и с този безумен апел по време на пандемия: ние сме вярващи и нищо няма да ни стане“.

Двама свещеници дори бяха окачили плакат на храма си, гласящ "Зона, свободна от вируси". Проф. Каприев определя това като нелепост, защото "...християнското мислене схваща човека неизменно в неговото психосоматично единство и в неговата синергийност – с човеците, със света и с Бога. За него е ясно, че няма лечение само на тялото, или само на душата, или само на духовната нагласа. Всичко това е едно.“

Църквата не е инструмент на държавната политика

На въпрос дали демонстрираните от правителството, и лично от министър-председателя грижи към църквата не представляват риск за нейната независимост, проф. Каприев се съгласява, че това по-скоро пречи за утвърждаването на самостоятелността и самоопределянето на църквата. И тя, рефлектирано или интуитивно, усеща тази опасност, уверява той и дава пример с един от първите публично ваксинирали се епископи, което министър-председателят изтълкува като подкрепа от БПЦ за ваксинирането. Това пък накара Синода да обяви, че в случая става дума за личен акт и лично решение. "В тази реакция пролича съпротива срещу превръщането на църквата в инструмент на държавната политика", подчертава професор Каприев.

За същото говори и отец Ангел, отнесено към действията на свещениците в Ковид-кризата: „За нас е важна личността на човека, която се охристовява, защото той става личност само чрез Христос. Църквата вярва, че не социумът прави личността, а минаването ѝ през Христос – способността да понесеш божественото в себе си и така да го разкриеш на тези около теб."

Защо обаче извън храмовете не се чува гласът на църквата в сегашната криза? Защо например Синодът не сметна за необходимо да излезе с обръщение към миряните, каквото направи в друга една драматична ситуация - при кризата с бежанците? 

„Колкото и ужасно да звучи, в пандемията има и нещо положително. Защото помогна на човечеството да осъзнае, че не е най-важното да притежаваш последния модел мобилен телефон. Тя ни напомни за края, за смъртта, за която обикновено избягваме да мислим. Така без специални обръщения и поучения си дадохме сметка за вечността в този свят“, казва по този повод отец Ангел. Той опровергава и твърденията, че свещениците не са отишли сред болните, за да им вдъхнат кураж и надежда: "Бяхме по два пъти в Ковид-отделенията на „Пирогов“, Александровска болница, „Света Ана“ и „Свети Йоан Рилски“. Но допуснаха само свещениците, които бяха прекарали Ковид-19. И други имахме желание, лекарите обаче отказаха да поемат този риск“, казва той.  

"БПЦ се държа по-достойно от редица светски институции" 

На какво обаче трябва да почиват оценките на поведението на клира в пандемията? Няма ли канонично предписание, исторически образец или поне общоприети персонални примери как свещенослужителите е подходящо да се държат по време на бедствия като настоящето? Според проф. Георги Каприев директно формулирани канонични предписания няма. Каноните на църквата са нейната конституция, те дефинират общи дисциплинарни норми. "Смея да твърдя, че християнските църкви се държаха достойно по време на сегашната пандемия – доста по-достойно от серия светски институции", посочва той.

Според отец Ангел Ангелов църквата е можела да бъде и още по-активна. "Сигурно е имало свещеници, които не са проявили достатъчно загриженост и милосърдие към своите енориаши в тази ситуация. Макар че, свидетел съм, имаше и други, които бяха на първа линия, раздаваха се без страх, разболяваха се, но не спряха да изпълняват дълга си", подчертава той. 

Иначе най-големият грях на БПЦ през последните 30 години е, че тя не успя да изгради една нова класа от вярващи честни хора, казва отецът. Защото трудно, ако си вярващ, може да не си честен. А големият проблем на България е, че няма честни хора. "Знаем, че ни лъжат, и се примиряваме, че лъжата е станала съдба“, казва в заключение отец Ангел.