Хърватия - САЩ

След официалната покана на срещата на НАТО в Букурещ, отправена към Хърватия за присъединяване към Алианса, Буш може да разчита на топло посрещане.

В речта си на срещата на върха на НАТО в румънската столица Букурещ Джордж Буш още веднъж изрази подкрепата си за Хърватия за присъединяване към Алианса:

"В петък НАТО ще вземе едно историческо решение да приеме в редиците си балканските държави Хърватия, Алабния и Македония. САЩ подкрепят изцяло това решение. тези страни избраха трудния път на реформите и успяха да създадат свободни демократични общества. Те са готови да дадат своя принос за НАТО и техните граждани заслужават чувството на сигурност, което дава НАТО."

Отношенията между Хърватия и САЩ

обаче не винаги са били толкова гладки. След като на 15 януари 1992 година страните от ЕС признаха независимостта на Хърватия, бяха нужни още три месеца, преди САЩ да се решат на тази стъпка и то само при условие, че Хърватия признае независимостта на Босна и Херцеговина едновременно с останалите страни-членки на ЕС. След като това се случи на 7 април, САЩ признаха едновременно Словения, Босна и Херцеговина и Хърватия.

Поведението на Вашингтон към Загреб след това се превърна в смесица от напрежение и подкрепа. След избухването на войната в Босна и Херцеговина и боевете между босненци и хървати, правителството на Бил Клинтън беше категорично, заплашвайки тогавашния хърватски президент Франьо Туджман със санкции, ако хърватите не се изтеглят от Босна и Херцеговина и не потърсят мирно решение на конфликта. Така със съдействието на САЩ през март 1994 година беше подписан договора за федерацията между босненци и хървати в Босна и Херцеговина.

Нов курс в отношенията

настъпи след 2000 година. С новото правителство на социалдемократа Ивица Рачан и с президента Стипе Месич, Хърватия окончателно пое курс към НАТО и ЕС.

И днешният министър-председател Иво Санадер, който замени Рачан през 2004 година, разкри тогава намеренията си в предизборната кампания:

"Една ясна проевропейска политика, ние искаме да влезем в ЕС през 2007 година, заедно с България и Румъния, но също така искаме да станем член на НАТО. И си мисля, че това е възможно дори година по-рано, тоест още през 2006-та. Това са приоритетните цели на нашата външна политика и те нямат алтернатива."

Днес знаем, че този план беше прекалено амбициозен за онези години. Но по всичко изглежда, че Хърватия ще се превърне в най-важния партньор на САЩ в региона, като по този начин ще служи за модел на поведение на съседните страни. А доближаването до НАТО и ЕС вече е факт.