Хърватия - на ръба на депресията

На една уличка между два жилищни блока в Загреб е изписано с тебешир: "Младежи, бягайте от Хърватия!". Призив към младите да търсят щастието си другаде. Защото тяхната родина не може да им предложи нищо. От пет години Хърватия е затънала в дълбока криза. Въпреки това Брюксел заяви, че страната е узряла за пълноправно членство. И сега тя се насочва към ЕС със сдържано очакване.

Да останеш или да избягаш - това е въпросът

Във вътрешния двор на една стара сграда няколко младежи разпъват маси и подреждат върху тях стари книги и дрехи втора употреба. "Събираме пари за нашата кампания. Затова и организираме подобни неща", казва Марко Грегович. Той е основател на партията "За града".

В Хърватия предстоят местни избори и гражданското движение на Грегович иска да участва активно в политиката. "Хората тук са апатични и аполитични. Те не са свикнали да се борят за правата си. От 20 години ни управляват едни и същи политици. Време е за смяна на поколенията", казва той.

Грегович иска да подтикне гражданите към по-активно участие в политическия живот. Точно затова партията "За града" дава възможност на всеки един да даде своите предложения на сайта на партията. Гласуването на проектите става онлайн и носителите на най-добрите идеи влизат в списъка на кандидатите за членове на партията.

"Подобен модел на гражданско участие е единствен в региона", казва Марко Грегович. Той е следвал в Норвегия, Швеция и Англия. Преди две години се завърнал в Хърватия. "Няма смисъл да напускаш страната си, която бавно, но сигурно се срива. Ние всички трябва да се завърнем и да положим усилия за родината. Това е наш дълг", казва Марко.

Не всички членове на новооснованата партия обаче са на това мнение. Мария например си търси работа от половин година насам. Без успех. Наскоро е започнала да подготвя документите си за кандидатстване в чужбина. "За мен присъединяването на Хърватия към ЕС е шанс да си намеря работа в чужбина", казва тя. Да останеш или да избягаш? Всеки сам би трябвало да даде отговор на този въпрос. След присъединяването на страната към ЕС обаче най-вероятно мнозина ще предпочетат втория вариант - живота в чужбина. В момента младежката безработица в Хърватия достига почти 40 процента.

Няма изгледи за подобрение

Недалеч от мястото, на което Марко Грегович е изложил за продан старите книги и дрехи, се намира седмичният пазар Долач. Под червените навеси се виждат сочни мандарини, зрели ябълки, млечни продукти, месо. Вишня е пристигнала в Долач много рано. Тя живее на 60 км от Загреб и два пъти в седмицата предлага на седмичния пазар сирене собствено производство - впрочем истински деликатес. Много хора минават покрай щанда й, но никой не купува. "С мъжа ми не можем да преживяваме само с парите от сиренето. Той получава пенсия, но за да свържем двата края, сме принудени да продаваме и гъски. Продаваме и реколтата от нашата градина", казва Вишня.

Присъединяването към ЕС заварва Хърватия неподготвена. На 1 юли 2013 страната ще стане 28-ият член на Общността, но тогава ще отпаднат предимствата от споразумението ЦЕФТА - споразумение за свободна търговия между балканските държави. Досега Хърватия изнасяше голяма част от селскостопанската си продукция към съседни страни. След присъединяването обаче в сила ще влязат износни мита. Много хърватски аграрни фирми вече преместват производството си в Босна и Херцеговина, което води до загуба на работни места и ниски данъчни приходи. Освен това хърватският пазар трябва да се отвори за стоките от другите страни-членки. Конкуренцията отвън ще постави местното производство под допълнителен натиск.

"Цените ще паднат още повече, тогава и аз ще трябва да продавам моето сирене на по-ниска цена. Скоро съвсем няма да си струва да го продавам", казва Вишня, която няма никакво намерение да празнува на 1 юли. Тя и мъжът й нямат полза от присъединяването.

Когато Хърватия още строеше кораби

Синиша Остоич открай време е запален по корабостроенето. Корабите са неговата страст. От 25 години той работи в бранша. "През 80-те години на миналия век Хърватия е на трето място в света по производство на кораби - след Япония и Южна Корея. В Европа страната е коробостроител номер 1", разказва той.

Години наред Хърватия подпомага корабостроенето с държавни субсидии. Брюксел обаче настоява за прекратяване на тази практика. В хода на преговорите за асоцииране корабостроителниците бяха принудени да върнат държавните помощи. А единственият начин това да бъде сторено бе да се намери инвеститор за остарелите корабостроителници и да се премине към приватизация.

Така хиляди хървати загубиха работните си места, редица производствени цехове бяха затворени. Поради тази причина за много от хората в бранша ЕС влезе в ролята на чудовище.

Марко, Мария, Вишня и Синиша - всички те вече мислят за бъдещето на страната в голямото европейско семейство. Кои от надеждите им ще се сбъднат и кои не - това ще разберем от следващото ни посещение след една година.

Автор: Р. Бройер, К. Цанев/Редактор: М. Илчева