Хърватия има нужда от спешни реформи

На предизборните плакати министър-председателят Иво Санадер изглежда оптимистичен, уверен и компетентен. При това той има доста поводи за безпокойство. Лидерът на консервативната Хърватска Демократична Общност е принуден да се бори с всички сили за оставане на власт, независимо, че през последните години бяха постигнати доста успехи. Още повече, че начело на социалдемократическата партия застана Зоран Миланович – млад и динамичен политически противник, който преди година никой още не слагаше в сметките. Миланович е юрист и дипломат и наследи поста на починалия през пролетта Ивица Рачан. Той излъчва оптимизъм, интелигентност и обновление. Той напомня на избирателите , че именно социалдемократическата партия беше тази, която след изборната си победа в края на 1999 година надви стария режим на Франьо Туджман и поведе Хърватия към Европа. Макар, че социалдемократите загубиха изборите през 2003 г. от консервативната Хърватска демократична общност, не е изключено, сега избирателите отново да променят посоката на развитие. Според последните допитвания, двете основни съперничещи партии получават приблизително еднакъв дял симпатии – по около 30 на сто. Следователно всичко ще зависи от това, кой ще успее по-добре да мобилизира избирателите и да събере повече потенциални съюзници сред малките партии.

Както и преди, интеграцията на Хърватия в ЕС си остава основна тема на предизборната борба. При това, вече не става дума за това, че страната трябва да влезе в общността, а за това, кога ще стане това. Премиерът Санадер обещава влизане в ЕС още през 2009 година. Социалдемократите са по-предпазливи и предпочитат да говорят за по-късна дата. Партийният лидер Зоран Миланович и основният кандидат за премиерския пост – безпартийният Любо Юрчич- смятат, че Хърватия още не е достатъчно добре подготвена, че да влезе в ЕС през 2009 г. В това отношение те споделят съмненията и на самия ЕС. Последният доклад от Брюксел потвърди, че страната има постигнат напредък, но и обрисува някои проблематични области. Това се отнася например до правосъдието, което спешно се нуждае от реформи. Хърватия има най-много съдии на глава от населението в Европа, но въпреки това близо 1 милион 600 000 правни спора остават нерешени – критикува един еврофункционер. Поради това било съмнително, дали всички реформаторски проекти в страната ще могат да бъдат задвижени до 2009 година. Реформирането на правната система и намаляването на бюрокрацията е задача, която няма да е лесна за нито една хърватска партия. Защото нужните реформи засягат интересите на мнозина. Кой например би имал смелостта да разруши изградените на много места из страната нелегални сгради? И коя ли партия ще се изправи успешно срещу привилегированите в правната система, срещу бюрокрацията и полицейския произвол, след като много от партийните им членски маси произхождат тъкмо от тези среди? Инвестициите от чужбина растат, но инвеститорите все повече се оплакват от трудности, от корупция и муден административен апарат. Бъдещото правителство без съмнение ще бъде изправено пред непопулярни мерки. Едва 2 от общо 35 преговорни глави са приключени. Приватизирането на субсидираните от държавата стоманопроизводителни и корабостроителни предприятия ще предизвикат загуба на работни места, а оттам и загуба на политически влияние. Поради всичко това, на участниците в предизборната борба им е трудно да засегнат по-конкретно проблемите, свързани с присъединяването към ЕС. Премиерът Санадер предпочита да апелира към националните чувства на съгражданите си. С решението от 1 януари идната година да се разшири хърватската риболовна зона до средата на Адриатическо море, се засягат не само интересите на Италия, но и на останалите държави в региона като Словения и Б/Х, поради което в двете страни се породиха ожесточени протести. Това пък – на свой ред – създава настроения в Хърватия, които биха могли да донесат предимство за консерваторите.