Футбол и хомосексуалност

В германската Бундеслига все още няма футболист, който е обявил публично, че има хомосексуална ориентация (макар че статистически трябва да има поне 10 на сто), а по трибуните на стадионите често могат да се чуят ругатни на база сексуална ориентация. В Борусия хомосексуалните футболни запалянковци вече създадоха свой фен-клуб, наречен "Дъга". Техните скандирания са по-благовъзпитани, в сравнение с речника на другите фенове. Любовта им към Борусия Дортмунд обаче е не по-малко гореща. Колкото и да е неочаквано, хомосексуалните фенове сякаш нямат много проблеми със своите хетеросексуални съседи на трибуната на стадиона.

"Групата е направо яка. Когато им казах, че съм хомосексуален, един само рече: "Какво, ти си обратен?" - и с това всичко приключи. После пак заговорихме за футбол", разказва Йенс, президентът на организацията "Дъга за Борусия". На пръв поглед изглежда проста работа да оповестиш сред футболните фенове, че си хомосексуален. Но това не е съвсем така. Сред професионалните футболисти в Германия все още нито един не е обявил публично, че има хомосексуални предпочитания. Защото все още е много силен страхът, че в такава чисто мъжка област, каквато е футболът, хората с хомосексуална ориентация може да се окажат обект на подигравки и изолация.

Бившият юношески национал на ГДР Маркус Урбан се бори да промени тази нагласа. Той самият е преживял истински кошмар по време на активната си кариера като юноша. Още в спортния интернат установил, че си пада по мъже. Тогава, през 80-те години, темата била табу в ГДР - точно както и в България. И никой не си направил труда да разясни на Маркус в какво точно се състои проблемът му.

"Все повече се опитваше да изключи съзнанието си, да отклони мисълта си в друга посока. Тренираше като луд, учеше езици, пробваше какви ли не маневри, но нямаше къде да избяга от своята вътрешна нагласа", обяснява Рони Блашке, който описва историята на Маркус Урбан в книгата си "Играчи на криеница". В началото на 90-те Маркус Урбан беше на път да заиграе във Втора Бундеслига, но в последния момент се отказа, защото му беше омръзнало да крие сексуалната си ориентация. И до днес потисканите тогава чувства му създават психически проблеми. Независимо от казаното в началото, проблеми имат и футболните фенове с хомосексуална ориентация, които поддържат Борусия Дортмунд. Александър разказва:

"Имаше веднъж такъв случай. Точно зад нас на трибуната някой се разкрещя "Визе е педал!" - имаше предвид вратаря на Бремен. Един от нашите отиде при него и му каза, че подобни крясъци са тъпи, а оня нещо го наруга и го попита какво пък толкоз е станало. Нашият му каза: Ами аз самият съм хомоскесуален. Получи се доста интересна размяна на реплики след това."

Александър добавя, че винаги е добре да говориш директно с хората - така можеш да ги убедиш много по-ефикасно, отколкото чрез разните кампании срещу хомофобията, които вече се провеждат и по стадионите в Германия.