1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Футбол и интеграция

Фолкер Вагенер11 юни 2008

Европейското първенство по футбол е спортното събитие на месеца, но то не означава само спорт. Коментар на Фолкер Вагенер.

https://p.dw.com/p/EGn2
Лукас ПодолскиСнимка: picture-alliance/dpa

Нито следа от ликуване. Никакъв радостен трепет. Току-що Лукас Подолски е отбелязал гол - един на нула за Германия. Гол срещу Полша, неговата първа родина и в полза на Германия, неговото второ отечество. Явно става дума за някаква емоционална криза. Обикновено бързият нападател на Байерн Мюнхен изпада в неудържимо радостно опиянение, щом прати топката в мрежата. Но не и този път. Неговото полско минало и германско настояще се преплитат за секунди в една мимолетна дезориентация пред милиони телевизионни зрители.

Роденият и израстнал в Полша футболист маркира загубата на червено-белите, тъй като също и при второто попадение за Германия голмайсторът е Подолски. Също и този път сдържана радост, сякаш се чувства едва ли не неловко поради своите голове. И наистина: полският вестник "Газета" излезе на следващия ден с въпросителното заглавие:

"Лукаш, как можа да направиш това?"

Във вътрешния конфликт на Лукас Подолски, който развълнува духовете, има нещо автентично. Детството и юношеството са години, които оставят своя отпечатък. Този житейски период не трябва да се загърбва, само поради това, че сега той играе за Германия, но въпреки това в жилите му тече полска кръв, както сам подчертава.

Kombo Miroslav Klose und Podolski Fußball Deutschland
Мирослав Клозе и Лукас ПодолскиСнимка: AP

Напротив. Психологически погледнато футболисти с мигрантски корени в националния отбор са едва ли не още по-мотивирани, отколкото например мюлеровците и майеровците в германския национален отбор. Историята учи, че който трябва да се доказва далеч от родината, често е и по-ангажираният. Спортната кариера на Подолски е нагледен пример за това. Мирослав Клозе, Оливер Ньовил, Марио Гомес (майка му е германка) също нямат германски корени и също принадлежат сега към германския състав за европейското първенство. В швейцарския тим изпъква турското име Мурат Якин. При австрийците правят впечатление хърватски имена. Във френския отбор мнозинството играчи са с африкански корени.

Мултикултурното общество във футбола отдавна е нещо съвсем естествено, което е доказателство за успешна интеграция. Онези, за които Германия е център на житейската им среда, но които не отричат своите корени, представят една важна част от германското общество и логично също и от германския национален отбор.