1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Франция: хляб и зрелища

Николас Бусе11 юни 2016

Френският президент призова синдикатите да прекратят стачките си заради Европейското първенство по футбол. Но кой е казал, че не може да се протестира по време на големи спортни събития, пита в коментара си Н. Бусе.

https://p.dw.com/p/1J4lz
Снимка: Reuters/D. Staples

Разбираемо е, че френското правителство се дразни от продължаващите стачки и протести по време на Европейското първенство по футбол. Нали всеки домакин иска да се покаже в най-добра светлина. И президентът Франсоа Оланд вероятно се надява, че един красив футболен празник ще разведри поне малко мрачното настроение на французите. Всъщност не бива да надценяваме въздействието на продължаващите стачки, защото засегнатите от тях не са европейските футболни запалянковци, повечето от които гледат първенството по телевизията. Последиците от стачките усещат на гърба си основно французите, които от седмици се пекат на този огън.

Франция не е Русия!

Изглежда странно, че почти никой не си задава въпроса защо да не може да се стачкува по време на едно такова първенство? Та нали нищо в страната в момента не налага да се посяга по този начин срещу едно основно право. По-малко осъдителна ли е една стачка, която не засяга футболните фенове, а учениците и фирмите, например? Стачките в една демокрация са легитимно средство в борбата на трудещите се, макар понякога да се преиграва с тях и те да изглеждат излишни. Гладко протичащите, безконфликтните международни спортни събития са ни добре познати преди всичко от държавите с авторитарно управление. Изкуствено създаваното по такива поводи обществено спокойствие и налаганото гробовно мълчание, например в Китай или Русия, никак не пасва на Европа.

Това обаче не променя факта, че френските синдикати наистина прекалиха. Правителството вече се съгласи на известни отстъпки. Дори и убедените левичари би трябвало постепенно да разберат, че във времето на глобализацията Франция има нужда от много повече отколкото само периодична класова борба. Реформата на трудовия пазар, която президентът Оланд подхвана твърде късно, макар и разводнена е поне крачка в посока към възстановяване на конкурентоспособността на втората най-силна икономика в еврозоната. Към "европейската идея", в която президентът Оланд сега се кълне, спада и това, че всяка страна трябва да даде своя принос за икономическата мощ на Европа. Независимо от общите спортни преживявания.

Николас Бусе, ФАЦ

Frankfurter Allgemeine Zeitung

www.faz.net

Всички права запазени

Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main