Ужас е другото име на терора

Думата терор идва от латински и означава ужас. Целта на т.нар. "Ислямска държава" (ИД) е да всява ужас и страх. Затова и с право ИД е сочена за терористична организация.

Германците също се страхуват от тази организация. Те обаче не могат сами да преценят истинската заплаха и трябва да се осланят на политиците, експертите и медиите. Ето какво можем да прочетем в новия документ на Европол: 

- ИД има нова тактика

- Скоро ще бъде извършен нов атентат някъде в Европа

- Ислямистките бойци се вече сред нас

И естествената реакция е страх. Но нали новата тактика беше оповестена още през лятото на 2014 година от Абу Мухамед ал-Аднани: извършвайте нападения срещу "неверниците", също и на Запад, без значение срещу кого и с какво оръжие, важното е да има възможно най-много жертви". Той посочи и целта на тези нападения - Западът да бъде удавен в терор, така че "съседите да се страхуват от своите съседи".

Искаме ли това?

Предстои атентат? 

Оттогава насам бяха извършени много терористични нападения - в Брюксел, Париж, Ница, Есен, Хановер, Вюрцбург. И никой на може да каже дали ще има и нови атентати. Вероятността обаче е голяма и силите за сигурност отдавна са в най-висока бойна готовност. Наскоро властите в Германия арестуваха потенциални терористи и високопоставени ислямисти. Бдителността в цяла Европа е много висока. Това не е ли достатъчно?

Потенциалните терористи вече са сред нас?

Европейските тайни служби държат под око най-вече европейски бойци, които се завръщат обратно от Сирия и Ирак в Германия, Франция или Белгия. Една част от тези завръщащи се бойци са фрустрирани и травматизирани. Друга част от тях сътрудничат на властите, а една трета част би могла да извърши атентати. Освен това в Германия живеят и потенциални атентатори, които никога не се били в Сирия или Ирак. Властите се опитват непрекъсното да наблюдават тези потенциални атентатори. Необходимо ли е отново да им напомняме?

Излиза, че положението е сериозно, каквото си беше и досега. Естествено, тайните служби разполагат и с други, много по-конкретни данни. И въз основа на тях се взимат съответните решения - включително политически. Какви решения обаче може да вземе гражданинът?

Какво означава всичко това за обикновения човек? 

Трябва ли гражданинът да спре да ползва метрото? Или да се откаже от посещение на Коледния базар? С пълно право политиците твърдят, че ние не бива да се оставяме да ни бъде отнета свободата, нашето отворено общество и трябва да продължим да живеем нормално. Разбира се, че хората трябва да бъдат информирани за новите терористични заплахи. Какво обаче ни помагат потресаващите доклади, които всъщност са от най-общ характер?

Същото вече го преживяхме малко преди Европейското първенство по футбол. Тогава вестник Билд цитира от един доклад на федералната криминална служба, че "един успешен атентат срещу отбори от "кръстоносните нации", към които спада и Германия, ще има особено символично значение". Не е необходимо човек да бъде експерт по терора, за да разбере, че подобен атентат ще се хареса на  ИД. Какво ни носят подобни доклади, освен че ни развалят посещението на стадиона, на празника на бирата в Мюнхен или на Коледния базар?

Това им е работата - да всяват паника. На терористите, обаче. 

Властите получават внимание, а вестниците - читатели. Тези потребности са напълно легитимни, но в борбата срещу терора те са от второстепенно значение. През миналата година при автомобилни катастрофи в Европа са загинали 170 пъти повече хора, отколкото от терористични нападения. Въпреки това германците се страхуват най-много от атентати. Това се дължи на факта, че страхът постоянно бива подклаждан. Ние трябва да са откажем от всяването на паника. Това е работа на терористите. Ужас е другото име на терора, а ние искаме да победим в битката срещу него.