Търпим ли чуждото?

Темата за социалните контрасти в Германия е актуална не само в предизборна ситуация като сегашната. Има масово изразявани опасения от това, че разделението в обществото става все по-голямо: на бедни и богати, западни и източни, мигрантски гета и острови на благосъстоянието, на групи и групички, чиито манталитет и начин на живот са коренно различни - всеки срещу всеки и всеки сам за себе си. С други думи, редица хора виждат обществените връзки в Германия застрашени.

Всъщност положението не е толкова критично. Това става ясно от ново представително проучване, проведено в 34 индустриални страни. Специално за тази цел изследователите са създали и специален индекс, измерващ устойчивостта на връзките в дадено общество. Оказва се, че кризата в Европа дори оказва сплотяващо въздействие над хората. Това важи и за Германия, независимо, че там кризата така и не се почувства сериозно.

Българското общество - сред най-разединените

Резултатите сочат, че в скандинавските страни обществата са най-сплотени. Най-зле в това отношение се представят държавите от Югоизточна Европа. "Отличниците" в класацията са Дания, Норвегия, Финландия и Швеция, следвани от класическите имигрантски страни от англосаксонски тип като Нова Зеландия, Австралия, Канада и Съединените щати. На другия полюс са страни като Румъния, Гърция и България, където обществените групи са най-разединени.

Всъщност основното, което занимава авторите на проучването, е как и до каква степен хората са свързани с приятелите си или с други хора, доколко се доверяват на околните и доколко приемат начина на живот на "другите" - като например на имигрантите. Именно този вид толерантност е сред водещите фактори, които поддържат модерното, многообразно общество.

Освен това става дума за това доколко хората се идентифицират с обществото, доколко вярват на държавата, на политиците, на съдиите, полицаите и лекарите и дали възприемат обществото като справделиво. Третият основен показател е свързан със склонността за оказване на помощ на по-слабите, съблюдаването на законите и правилата в обществото.

Обект на проучване са 58 отделни въпроса. Например: склонни ли сте да приемете за съсед човек с друг цвят на кожата или доколко спазвате правилата за движение. Данните се трупат още от 1989 насам и междувременно дават основания за ясни изводи - например, че богатството и сравнително равномерното разпределение на благата укрепват сплотеността. По-богатите държави са доста по-напред в класацията от по-бедните. Там, където различията в доходите са по-големи - като например в Гърция или в Полша, сплотеността на обществото не е най-силната. От друга страна не е гарантирано, че богатството е най-важният фактор за единството на населението - в Съединените щати например, където съществуват значителни различия в доходите, държавата е тази, която стимулира сплотеността.

Чужденците не застрашават единството на едно общество

Особено изненадващ е изводът, че силният приток на чужденци не представлява заплаха за единството на едно общество. В държави като Канада, Австралия или Швейцария живеят особено много хора с чуждестранен произход, но обществената спойка въпреки това е висока - за разлика от Румъния или България, където почти няма имигранти. Проучването стига до извода, че по-високият или по-нисък дял на имигрантите не оказва значимо влияние върху сплотеността на хората в дадена страна. Много по-голяма роля играе склонността на обществото да възприеме многообразието на своите членове и култури.

В Германия тази склонност обаче не е особено висока. По този фактор, германците заемат междинно положение в класацията. Нещо повече: оказва се, че последните 25 години толерантността им спрямо чужденците е спаднала. Затова авторите на проучването отправят и една препоръка: щом страната има нужда от квалифицирани чужденци, би трябвало да повиши възприемчивостта си спрямо тях, за да могат и хората с друг произход, култура или религия да се чувстват добре в Германия.

АГ, ДПА, ЗЦ, ЯБ, Б. Михайлова/ Редактор: Б. Узунова