"Тъпи въпроси": Как в България се разговаря с журналисти

През 90-те години на миналия век, много преди т.нар. „мемета” или „миймове” да станат модерни, в София можеха да се видят разлепени по стените черно-бели снимки на „стратега” на БСП Александър Лилов, размахал заканително пръст, под които стояха думите: „Когато говориш с мен, ще мълчиш!”. Дали репликата от стария седесарски позив наистина принадлежи на този висш комунистически функционер е отделна тема.

Ала колко от „политиците-демократи” от 1990-те, които се нагърбиха с Мойсеевата задача – да преведат българския народ отвъд безмилостната цензура на тоталитарния режим към обетованата земя на „новите ценности” – всъщност се оказаха достойни за историческата си мисия? 

С обиди срещу неудобните въпроси

Да вземем, например, Александър Йорданов. Преди дни той засипа с обиди журналистката от БНР Силвия Великова, наричайки я „махленска клюкарка”, „лайкучка” и „развален грамофон”, задаващ „тъпи въпроси”. Причината за раздразнението на Йорданов: Великова го попита по време на интервю дали не носи вина за това, че 31 години по-късно СДС е само блед спомен.

С поведението си Йорданов без да иска отговаря на въпроса. Той, както и други „демократични” родни политици, демонстрира огромно неразбиране за фундаменталната роля на журналистиката в плуралистичното общество: да задава остри, а понякога неудобни въпроси на публичните личности, особено на политиците.

Йорданов, също като Георги Марков (агент „Николай”) и др., е от тези емблематични лица на демократичните промени, които в най-ново време намериха пристан в ГЕРБ – партията на бившия телохранител на Живков и член на БКП Бойко Борисов, понастоящем убеден консерватор.

Отношението на самия Борисов към журналистите е повече от скандално: от „галеното” „мисирки”, през сигналите, че той или неговите пиари „търсят сметка” от редактори (защо „така сте ни отразили, а не иначе?!”), през отказите да се дават интервюта на журналисти и медии, които могат да го поставят в гореща вода; да не говорим за нелепото бягство на премиера, в продължение на месеци, от срещи с представители на „Репортери без граници”.

Антидемократични и хомофобски изказвания

След като това е „репертоарът” на министър-председател – рекордьор по продължителност на престой във властта – защо манталитетът на други наши политици и новоизпечени демократи да е по-различен? Речникът и маниерите на Борисов са обичайни за масовия строител на поредния „хубав ден за българската демокрация”.

Съвсем в „реда на нещата” е публиката да съзерцава изблиците на антидемократични, а в някои случаи и откровено простовати, инстинкти на колеги на Борисов като Ал. Йорданов или Г. Марков. Наскоро бившият конституционен съдия и върл привърженик на В. Орбан „блесна” с хомофобско изказване - опозореният унгарски евродепутат Й. Сайер, според него, се „заразил с джендърство” в кафето на Европарламента, където се „чифтосвали по двама”.

Или Валери Симеонов. Неговите ексцесии могат да бъдат обект на няколко статии, но да вземем класическото „Защо клатите държавата", отправено към журналиста Виктор Николаев, който му беше задал неудобен въпрос. Едва ли ще научим обаче името на политиците, които поръчаха свалянето на Великова от ефир през септември 2019. 

Списъкът с родни политици, които се държат арогантно, безпардонно и направо господарски с представителите на медиите е прекалено дълъг, за да отделим място на всички. Ала фактите са еднозначни: представителите на медиите, които се осмелят да не играят по свирката на капризните първенци, са пращани в трета глуха (М. Цветков, Г. Шикерова, М. Бенатова, В. Радев и др.).

Но да се върнем на Ал. Йорданов. Атаката спрямо Великова, разбира се, не е първата, а вероятно няма да е и последната подобна изява на председателя на 36-тото Народно събрание (1992-1994) и зам.-председател на СДС. По-рано тази година, настоящият евродепутат, избран с подкрепата на ГЕРБ, отправи словесен залп към главния редактор на „Бивол” Атанас Чобанов („защо говориш глупости, бе”, „вие изпаднахте в абсолютна простащина”, държите се като „дребни провокаторчета”) – тогава „причината” бяха „неприятните” въпроси на журналиста към евродепутата от ГЕРБ Емил Радев.

Посланията остават същите

Сблъсъкът е особено показателен, защото в него Александър Йорданов не само отправя нападки, а и „поучава” Чобанов какви въпроси всъщност трябвало да му задава, ако е „истински демократ и журналист”. И всичко това, докато главния прокурор Гешев „лукаво” пита редактора на „Биволъ”: „Как е времето в Москва?”.

В една мека диктатура медиите не са четвърта власт, а пето колело на държавната машина. А у нас посланието на псевдоелита към простосмъртните си остава същото, както и преди тридесет години: „Когато говориш с мен, ще мълчиш!”.