Турция - християни
10 декември 2003Реклама
Само шепа богомолци се събират на неделната служба на "Евангелистката немскоезична общност в Турция". Нищо чудно: църковната общност съществува от повече от 160 години, но нейните регистрирани членове са едва 200. Въпреки това общината продължава да е активна - макар че в лаицистка Турция тя изобщо не би трябвало да съществува. 39-годишният свещеник Холгер Нолман обяснява:
"Основният проблем на живеещите тук християнски групи е липсата на правен статут. Всички останали проблеми могат по същество да бъдат извлечени от този проблем."
А проблеми има колкото щеш. Така например, тъй като няма правна основа, германската евангелическа общност не може да си открие банкова сметка. Много по-сериозни обаче са законовите шикани за арменската и гръцката църква, чието седалище се намира в Истанбул вече от стотици години:
"Тук влиза въпросът за придобиване на собственост - това им е забранено вече от десетилетия и то доведе до финансовото и материално обезкръвяване на тези църкви. Не могат да се приемат наследства, не могат да се приписват черкви - от една общност на друга, - не може да се придобива имущество. А през последните десетилетия църквите са застрашени и от конфискация на имуществото. Това е нещо, което спешно трябва да се промени."
В противен случай, по мнението на експертите, може да се стигне до постепенното отмиране на христянските общности в Турция. Докато навремето в Турция имаше 250 хиляди гръцко-православни християни, днес те са около 2 хиляди. Това се дължи на споразумението за размяна на населението между Гърция и Турция след 1923, както и на масовото бягство на много гърци от Истанбул след погромите през 50-те години. Силно намаляла е и арменската общност: от 2 милиона души в началото на века на около 80 хиляди днес.
И все пак: днес дискриминация на християните в ежедневието се среща много по-рядко. А що се отнася до правовото положение, съществува надежда за подобрение: кабинетът Ердоган предвижда разграждане на законовите пречки пред християнските църкви. Тази реформа е елемент от усилията на Турция за присъединяване към ЕС - нещо, което среща пълна подкрепа от християните в страната:
"Тукашните двама патриарси, екуменическият респективно гръцко-православният патриарх и арменският патриарх, от години вече се застъпват за прием на Турция в ЕС. А това, естествено, е свързано с обстоятелството, че оцеляването на местните църкви зависи от премахването на законовите ограничения върху дейността им."
Липсата на правов статут има обаче едно предимство: за разлика от Германия, където мюсюлманите трябва да искат съдебно разрешение за молитвения повик на мюезина, в Турция биенето на черковните камбани досега не е било спорна тема. Свещеникът Холгер Нолман гледа прагматично на нещата:
"Да вземем, например, нашата общност: ние винаги бием камбаните за служба, но никога не сме искали официално разрешение. Защото, тъй като нямаме законов статут, ние няма към кого да се обърнем. 'Евангелистката немскоезична общност в Турция' съществува де факто, но не и де юре. Така че си бием камбаната и толкова."
"Основният проблем на живеещите тук християнски групи е липсата на правен статут. Всички останали проблеми могат по същество да бъдат извлечени от този проблем."
А проблеми има колкото щеш. Така например, тъй като няма правна основа, германската евангелическа общност не може да си открие банкова сметка. Много по-сериозни обаче са законовите шикани за арменската и гръцката църква, чието седалище се намира в Истанбул вече от стотици години:
"Тук влиза въпросът за придобиване на собственост - това им е забранено вече от десетилетия и то доведе до финансовото и материално обезкръвяване на тези църкви. Не могат да се приемат наследства, не могат да се приписват черкви - от една общност на друга, - не може да се придобива имущество. А през последните десетилетия църквите са застрашени и от конфискация на имуществото. Това е нещо, което спешно трябва да се промени."
В противен случай, по мнението на експертите, може да се стигне до постепенното отмиране на христянските общности в Турция. Докато навремето в Турция имаше 250 хиляди гръцко-православни християни, днес те са около 2 хиляди. Това се дължи на споразумението за размяна на населението между Гърция и Турция след 1923, както и на масовото бягство на много гърци от Истанбул след погромите през 50-те години. Силно намаляла е и арменската общност: от 2 милиона души в началото на века на около 80 хиляди днес.
И все пак: днес дискриминация на християните в ежедневието се среща много по-рядко. А що се отнася до правовото положение, съществува надежда за подобрение: кабинетът Ердоган предвижда разграждане на законовите пречки пред християнските църкви. Тази реформа е елемент от усилията на Турция за присъединяване към ЕС - нещо, което среща пълна подкрепа от християните в страната:
"Тукашните двама патриарси, екуменическият респективно гръцко-православният патриарх и арменският патриарх, от години вече се застъпват за прием на Турция в ЕС. А това, естествено, е свързано с обстоятелството, че оцеляването на местните църкви зависи от премахването на законовите ограничения върху дейността им."
Липсата на правов статут има обаче едно предимство: за разлика от Германия, където мюсюлманите трябва да искат съдебно разрешение за молитвения повик на мюезина, в Турция биенето на черковните камбани досега не е било спорна тема. Свещеникът Холгер Нолман гледа прагматично на нещата:
"Да вземем, например, нашата общност: ние винаги бием камбаните за служба, но никога не сме искали официално разрешение. Защото, тъй като нямаме законов статут, ние няма към кого да се обърнем. 'Евангелистката немскоезична общност в Турция' съществува де факто, но не и де юре. Така че си бием камбаната и толкова."
Реклама