Трябва ли Европа да си прибере джихадистите?

Коментар на Матиас фон Хайн

Тръмп не изневери на себе си. С типичния си лош стил да води политика чрез съобщения в Туитър и с език, който може да се нарече изнудвачески, той поиска Европа да си прибере задържаните в Сирия джихадисти. Но дали ни харесва или не, искането към европейските държави не е съвсем неоснователно.

По този начин Тръмп застана зад едно отдавна познато искане на кюрдите - искане, което съзнателно се игнорира, тъй като идва само от северните части на Сирия. Именно там са задържани стотици бивши джихадисти от Европа, както и жени от Германия, Франция, Великобритания, някои от които с деца, родени на територията на "Ислямска държава" – всички те не знаят какво ги очаква занапред.

Кюрдите са затруднени да се грижат за всичките тези чужденци. Още повече, че оповестеното от Доналд Тръмп частично изтегляне на американските части от Сирия ги изправя пред значително по-сериозни проблеми, свързани със собственото им оцеляване.

Ердоган иска да спре кюрдите

Край границата със Сирия турският президент Ердоган отдавна подрънква оръжие. Най-важния военен партньор на САЩ в Сирия, кюрдските "Народноосвободителни сили" (YPG), според Ердоган, представляват терористична организация, която той иска да ликвидира, също както и всеки опит да се създаде независима кюрдска държава.

Приключи ли изтеглянето на американските части, Ердоган ще изгради планирания 30-километров коридор за сигурност по протежение на границата със Сирия. В този именно коридор обаче са разположени най-важните селища на кюрдите - както и лагерите с военнопленници. А кюрдите ще трябва да се борят за собственото си оцеляване, така че едва ли ще ги е грижа за пленените джихадисти.

Проблемът с пленените бойци на ИД е известен отдавна. След като САЩ обявиха, че американските части ще се изтеглят от Сирия, той обаче стана почти неотложен. Вместо да търси активно решение, включително и на европейско равнище, Германия до този момент се крие зад всевъзможни формалности. С надежда, че въпросът ще се реши някак от само себе си, германското външно министерство непрестанно изтъкваше удобния аргумент, че след закриването на германското посолство в Дамаск през 2012 г. вече не може да оказва консулска закрила. А с кюрдите в Северна Сирия пък Германия изобщо не поддържала официални отношения. 

Никой не ги иска

Естествено никоя държава няма интерес да приеме десетки джихадисти. Само че тези хора съществуват. Тъй като Германия е правова държава, германските привърженици на терористичната милиция също имат права - колкото и непоносимо да ни се струва това. Тези хора имат право да се завърнат в страната си. И за всеки отделен човек ще трябва най-напред да бъде доказана личната му вина. Едва тогава може да се очаква присъда и лишаване от свобода. В някои случаи доказването на вина ще бъде по-лесно, например ако въпросното лице се е снимало в пропагандни видеа. В други случаи обаче - например по отношение на жените на джихадистите – търсенето на доказателства ще бъде по-трудно.

В крайна сметка трябва да сме наясно, че въпросните хора произхождат от средите на нашето общество – и именно там са се радикализирали. Затова е важно да се намери правилен подход към тях. Едно е ясно: Северна Сирия не бива да се превръща в европейски Гуантанамо.         

*******

Вижте и това видео на ДВ: