1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Трябва ли да се премълчава това?

Кай-Александър Шолц
10 март 2016

Редно ли е да знаем всичко за извършителите на престъпления или от политическа коректност трябва да се премълчават произходът и религията им? Германският Съвет по печата излезе с решение по въпроса.

https://p.dw.com/p/1IAXF
Unwort des Jahres "Lügenpresse" - "Kagida" in Kassel 22.12.2014
Снимка: picture-alliance/dpa/U. Zucchi

Коментар на Кай-Александър Шолц:

Дали в новините за извършени престъпления да се посочват произходът, националността или религията на извършителите? Тази дискусия е много важна, но лесни отговори на въпроса няма. Защото винаги трябва да се имат предвид конкретното деяние и контекстът, в който то е извършено. А понякога се налага да се вложи и доста допълнително време, да се направи сериозно журналистическо разследване, преди с лека ръка да наливаме вода в мелницата на предразсъдъците.

Германският Съвет по печата смята точно това и с последното си решение затвърди досегашната си позиция, която не дава еднозначни предписания. В нея просто са изброени онези обстоятелства, които трябва да имаме предвид като журналисти, за да не подлагаме никого на дискриминация.

Обаче и самите медии трябва да се придържат към тези предписания. С други думи, когато националността на извършителя не е от значение – да не я споменават. Но когато тъкмо националността е ключова, за да бъде обяснено определено престъпление – да я вземат внимателно под лупа. Прекалено оскъдни, например, бяха в Германия информациите за така наречените „тахаруш гамеа” – груповите сексуални посегателства над жени, каквито в Новогодишната нощ имаше в Кьолн и в няколко други германски града. А този феномен е добре известен в арабския свят.

Kommentarfoto Kay-Alexander Scholz Hauptstadtstudio
Кай-Александър ШолцСнимка: DW/S. Eichberg

Професионализъм вместо политическа коректност

И още една важна тема, на която Съветът по печата обръща внимание: ясното разделяне на новината от коментара. За това тепърва се налага отново да говорим. Защото, например, кандидатът за президент на САЩ се казва Доналд Тръмп и – освен ако не пишем коментар – към името му не бива да се добавят никакви допълнителни пояснения като „крайно десния популист”, например. Позициите на Тръмп са обект на сериозни журналистически анализи, а не просто атрибут към името му в новините.

Ето защо последното решение на Съвета по печата показва, че германската медийна система не се намира под нечий контрол, а е отворена към обществото и притежава всичко, което е необходимо за една добра журналистика.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата