Три заблуди за бежанците от Балканите

Твърдение № 1: Бежанците от Балканите злоупотребяват с правото на убежище

Германското право на убежище на практика не позволява на бежанците от балканските държави да останат трайно в страната. От ноември 2014 година Босна и Херцеговина, Македония и Сърбия са обявени за "сигурни трети страни", в резултат от което германските власти отхвърлят почти всички молби за убежище, подадени от граждани на тези държави. Така например през първите шест месеца на 2015 година са били отхвърлени всички молби за убежище на бежанци от Сърбия и Босна и Херцеговина - в случая става дума за общо 15 600 души. А при бежанците от Македония само шестима от общо 4 100 кандидати са получили убежище в Германия. Подобна е ситуацията и с бежанците от Черна гора, Албания и Косово. Тоест - твърдението, че бежанците от Балканите злоупотребяват с германското право на убежище, е просто невярно.

Твърдение № 2: Бежанците от Балканите идват само заради парите

Обвинението, че бежанците идвали в Германия само заради парите, може да важи само за месеците до екстрадирането им. Процедурата по разглеждането на молбите за убежище трае средно 5,4 месеца. А когато става дума за бежанци от Балканите, компетентната Служба за миграцията и бежанците работи дори по-бързо - молбите на македонските бежанци се обработват средно за 4,4 месеца, при бежанците от Босна и Херцеговина процедурата трае средно 4,2 месеца, а молбите на бежанците от Косово се обработват за 2,5 месеца.

През тези седмици и месеци бежанците получават подкрепа от германската държава. Те биват настанявани в бежански приюти, които се финансират от федералните провинции и общините. Бежанците получават и джобни пари - 143 евро на месец. От което излиза, че за времето, прекарано в Германия, един бежанец от Косово би могъл да събере средно 357 евро. Македонският бежанец ще получи общо 672 евро - но само защото процедурата за македонските бежанци трае по-дълго.

С други думи: тези 357 евро, които получава бежанецът от Косово по време на пребиваването си в Германия, са нищожна сума, заради която просто не си струва да се поеме по този труден път. И още нещо: повечето бежанци от посочените страни казват, че бягат от родината си с надеждата за по-добър живот за себе си и децата си. Следователно тези хора искат да останат трайно в Германия. Затова е нереалистично да се вярва, че те предприемат мъчителното пътуване до Германия само заради парите, които им отпуска държавата до екстрадирането им.

Твърдение № 3: Бежанците от Балканите са представители на дискриминирани малцинства

Вярно e, че много бежанци от Балканите са от ромски произход. През първото тримесечие на тази година техният дял е бил 34 процента, а при бежанците от Сърбия ромите са били дори над 90 на сто, изчислява "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг", като се позовава на доклад на федералното правителство.

По данни на правозащитни организации, ромите в балканските страни са силно дискриминирани. И тъкмо въпросът за дискриминацията е от особена важност в случая, защото отказите за даване на убежище изхождат именно от предположението, че във въпросните страни няма дискриминация и политическо преследване.

Откакто Сърбия, Македония и Босна и Херцеговина бяха обявени за "сигурни трети страни", Федералната служба за миграцията и бежанците наблюдава намаляване на броя на бежанците от тези държави. Затова от Службата сега настояват в списъка на "сигурните трети страни" да бъдат включени и Косово, Албания и Черна гора. Това, според преценките на Службата, ще намали значително броя на молбите за убежище, подавани от граждани на тези три държави.

Предложението на Федералната служба за миграцията и бежанците среща съпротива от страна на правозащитните организации. Те се опасяват, че обявяването на тези държави за "сигурни трети страни" ще доведе до отхвърляне и на обосновани молби за убежище.