Трагедия и възход: животът на язидките в Ирак

"Радвам се, че сте тук”, приятелски казва Лукман Сюлейман на входа на язидския храм Лалиш. Сюлейман посреща пътуващи от Ирак и от Германия в свещеното място, което е толкова важно за язидите, колкото Ватикана за католиците и Мека за мюсюлманите. 

Язидите често са стигматизирани

„Много е важно хората да идват тук и да чуят язидите“, казва Сюлейман, който развежда посетителите през храмовия комплекс. Отдавна има предразсъдъци към моята общност, споделя той. Тяхната силно ритуализирана и мистериозна религия - традициите и правилата се предават устно, външни лица не трябва да научават много за тях - превръщат язидите в мишена в Ирак. Вярата им се описва като “дуалистична”: те смятат, че доброто и лошото са част от едно и също божество. По тази причина част от иракчаните странят от тях - някои дори ги наричат “поклонници на сатаната”. 

Точно тези предразсъдъци превърнаха малката общност, която наброява около половин милион души в Ирак, в мишена за терористичната организация "Ислямска държава" (ИД). Хиляди бяха убивани, изнасилвани и заробвани от бойците на ИД, след като те навлязоха в Ирак през 2014 година. 

През 2017 година екстремистите от ИД бяха изтласкани от Ирак, а равносметката за язидите е брутална: хиляди са били убити или отвлечени. И до днес около 240 хиляди язиди живеят в бежански лагери, много от тях в ужасяваща бедност. 

Отваряне към света

“Язидското общество оттогава се отвори”, казва Мурад Исмаел. “Язидите няма какво да крият. Но ми се струва, че в миналото много хора смятаха, че е по-добре да не говорят за своята идентичност или вярвания. Също така вярвам, че днес глобалната общност подкрепя язидите повече. А това ги насърчава да се отварят”, добавя той.

Международното внимание, което язидите привлякоха заради зверствата на бойците от ИД, се отрази най-благоприятно върху правата на жените, казва Сюлейман. “Преди ИД да дойдат, жените нямаха право да напускат селото си, ако не са придружени от мъж-настойник. Но днес на жените им е позволено да напускат селото си и дори да вземат самолет за Европа, ако искат това.”

„В миналото общността не би приела такива свободи за жените“, казва Навен Симоки, язидска активистка и журналистка от Синджар - община, в която живеят много иракски язиди. “Но тъй като бяха прогонвани, язидите се озоваха в различни региони на Ирак, където те имаха възможност да видят и друг начин на живот, напълно различен от техния.”

В бежанските лагери много неправителствени организации предлагат образователни програми, а язидките научават повече за своите права - нещо, което преди това не е било достъпно за много от тях", казва за ДВ представителка на общността, пожелала анонимност. 

“Язидките поеха контрола”

Симоки е изненадана, че в града вече дори има шофьорски курсове за жени, както и язидки, които посещават университет. Днес някои представителки на общността пътуват и се срещат с политици, за да настояват за справедливост и компенсации за общността. И тъй като много от мъжете им са били убити от бойците на "Ислямска държава", днес те трябва да се грижат за семействата си, казва Абид Шамден от “Инициативата на Надия”, основана от активистката и писателка Надия Мурад.

Инициативата подкрепя много язидки при основаването на собствен бизнес или за осигуряването на достъп до образование. 

Въпреки всичко язидската религия налага строги правила - тя не допуска нови членове, нито разрешава на някого да я напусне. На вярващите дори не е позволено да се женят извън собствената си каста в общността, още по-малко извън религията.

Още много предизвикателства

През 2007 година младата язидка Дуа Халил Асвад бе обвинена, че заради любовта си е приела исляма. В резултат представители на религиозната общност я пребиха до смърт, включително членове на собственото ѝ семейство.

Когато през 2011 г. стана очевиден големият брой на самоубийства сред младите язидки, експерти от Международната организация по миграция започнаха да изследват какво кара жените да посягат на живота си. Решаващи се оказаха следните фактори: тези жени са маргинализирани и играят само подчинена роля в живота на общността. Освен това стават жертва на изолация, нещастни уредени бракове, безработица и напрежение в общността, както и между различните религиозни групи.

Въпреки напредъка, има още дълъг път, който трябва да бъде изминат, признават пред ДВ членове на общността.