Това са трите думи на годината

В Холивуд казват: "And the winner is…" Но ние сме на територията на българския език, така че: кои са думите на годината?

Павлина Върбанова: Според окончателните данни от анкетата това са "преценям", "антиваксър" и "изчегъртване". В самото начало на кампанията обявихме, че ще излъчим три думи, за да не абсолютизираме само една и да откроим повече важни теми и проблеми в публичния разговор. Миналата година беше и пандемична, и политически турбулентна, което предполага, че ключовите думи за нея са от различни области. В хода на анкетата за мен беше много интересно да наблюдавам двудневната разгорещена борба за третото място - за него се състезаваха "ваксина", "изчегъртване" и "зелен сертификат", дори си разменяха позициите. В крайна сметка се наложи "изчегъртване" с малка преднина.

Какво всъщност ни казва изборът тъкмо на тези думи? Че те са били особено популярни? Че назовават нещо ново? Че маркират по особено въздействащ начин бурни дискусии в българското общество?

Павлина Върбанова: Толкова много неща ни казват думите на годината, че е трудно дори само да ги изброя накратко. За мен е извън всякакво съмнение, че те бяха популярни и често присъстваха в публичните дискусии - тук включвам, разбира се, и разговорите в социалните мрежи. Думите победителки назовават не толкова нови, колкото специфични понятия, които дадоха облика на българската 2021 година и я откроиха от 2020-та. Нашата задача сега е да се опитаме да ги анализираме, за да разберем какво означават те за обществото като цяло и за социалното поведение на всеки от нас.

Да вземем "преценям" - единствения глагол в анкетата, който взе връх над останалите предложения. Това е некнижовна дума и искам да подчертая, че с тази уговорка е включена в класацията. Тя обаче е изключително въздействаща - поне за хората с добра езикова култура - точно в това качество. Думата е смисловото ядро на популярната фраза "Всеки сам си прецéня" и е употребена иронично, има допълнително значение: преценката се прави некомпетентно, а този, който "прецéня", дори не го осъзнава. И тук виждаме един разлом в обществото ни: компетентните, интелигентните иронизират онези, които според разбиранията им са заблудени, немислещи и недостатъчно образовани. Дано съм черногледа, но аз не виждам и опит за диалог между двете групи. Противопоставянето личи ясно и в думата "антиваксър". Тя пряко назовава един от основните ни проблеми, които явно ще ни тормозят и тази година - масовата съпротива на българите срещу ваксинирането. Като цяло зад избора на "преценям" и "антиваксър", според мен, стоят и гневът, и страхът, и недоверието, и високото ни самомнение. Те ни пречат да разговаряме, да чуваме аргументите на другия, да подхождаме с разбиране към това какво мисли той и как се чувства.

Коя от тези думи лично Вие харесвате като точно попадение или като добър български език?

Павлина Върбанова: Бих откроила две точни попадения сред десетте предложения в анкетата. И двете са сполучливи метафори: "чекмедже" - като друго, по-ярко название на корупцията, и "изчегъртване" - като начина, по който иска(х)ме да сменим управлението и неговия модел. Първата дума въздейства чрез визуалния образ, появяващ се в нашето съзнание, а за втората ще помоля да си я кажете сега на глас - това "ч...г...рт" в нея се асоциира със звуците при самото действие.

Грамотността на българското общество и на част от политическата класа изглежда все по-съмнителна. Дали Вашето допитване може да мотивира гражданите и политиците да се замислят над езика, с който си служат?

Павлина Върбанова: Една от скритите цели на кампанията е да насочим вниманието към българския език и в друго време на годината - не само около 24 май и 1 ноември, Деня на народните будители. Да се запитаме как си служим с езика в публичните дискусии и умеем ли да използваме добре този гъвкав инструмент.

Политиците със сигурност имат голяма роля в лансирането на думи и изрази в публичната реч и трябва много да внимават, когато говорят. Ще припомня само случая с "ваканцувам", а също и конструкциите от типа "това, което имаме като информация", които не са пример за добър български език, но се харесаха дори на медиите, придобиха по-широка употреба и вече сякаш свикнахме с тях. Една от думите в нашата анкета, която вече отбелязах - "изчегъртване" - стана популярна, след като я употреби Слави Трифонов.

Бих искала да обърна внимание и на нещо друго. Замислят ли се политиците и имат ли реална представа дали техният дневен ред съвпада с дневния ред на хората? Няма как да не забележим, че думите "преценям", "антиваксър", "ваксина", "зелен сертификат", свързани пряко или косвено с ваксинирането, са на първите места в класацията, а "промяна" и "избори" са по-назад, и то в година, в която имахме прецедент - три пъти гласувахме за парламент и в два тура за президент. За мен това разминаване е красноречиво. Макар резултатите от анкетата да не са представителни, мисля, че те отразяват адекватно настроенията на хората, какво ги вълнува, какво те смятат за важно. Разбира се, давам си сметка, че върху избора на думите на годината е повлияло и това, че ваксинирането засяга всеки от нас пряко и го заставя да вземе лично решение за своето здраве, а политическите проблеми като цяло ни засягат косвено.

Как се развива българският език в момента в резултат от навлизането на чуждоезична лексика? Дали тя го обогатява или уврежда?

Павлина Върбанова: Аз избягвам да разглеждам навлизането на чужди думи в българския език в този план. Ако има някаква непосредствена вреда, тя е най-вече в това, че все повече и повече нови чужди думи от различни области се появяват в български текстове и в случай че ги срещаме за пръв път, може да се затрудним да разберем тяхното значение от контекста. На мен също ми се налага понякога да правя справка, най-вече за някои термини. Мисля, че това може да служи като естествен критерий - употребата на чуждите думи да не пречи на разбирането и възприемането на текста. Както за много други неща в живота, така и при използването на чуждите думи е добре да имаме мярка.