Телефонът на Меркел

Не е тайна, че германската канцлерка с удоволствие използва мобилния си телефон за уреждането на правителствените дела. Съдържанието на нейните разговори, мейли и текстови съобщения обаче е пълна тайна. Или поне би трябвало да бъде.

Досега мобилният телефон на Меркел, както и телефоните на останалите членове на правителството бяха смятани за защитени от подслушвания. Само че от проверката, провокирана от запитване на "Шпигел", излиза, че най-вероятно американските тайни служби са подслушвали и телефона на канцлерката. Така възниква въпросът: сигурен ли е наистина телефонът на Меркел?

До момента канцлерката е използвала мобилни телефони "Nokia", както се вижда и от многобройните снимки. Официална информация за различните модели обаче няма. Смята се, че освен официалния служебен телефон, Меркел е използвала и други апарати. Говорител на Федералната служба за информационна и комуникационна сигурност обяви пред "Зюддойче цайтунг", че мобилният телефон, за който става дума, не е бил класифициран от службата като защитен от подслушвания.

Три в едно

Преди няколко седмици федералните министерства и други ведомства бяха обзаведени с нови служебни мобилни телефони. Става въпрос за модерни смартфони със защита от подслушвания. Досега мнозина от водещите политици бяха принудени да носят със себе си по три мобилни телефона: един за сигурно телефониране и текстови съобщения, друг - за сигурни мейли, и трети - за лични цели.

Новите устройства, доставени през септември, позволяват съчетаването на трите функции в едно. Устройствата са произведени от канадската фирма "Блекбъри" и са дооборудвани със специален софтуер за защита от подслушвания на германската фирма "Секусмарт".

"Най-ценното на тези нови, защитени от подслушване телефони, е една специална SD карта, която се вкарва в слота на уреда", обяснява основателят на "Секусмарт" Ханс-Кристоф Квеле. "Тази карта кодира по определен начин речта - бит по бит", добавя той. Запаметените в устройството данни, както и изпратените през мобилната мрежа съобщения също се кодират чрез SD картата. Независимо от това апаратът може да се използва като най-нормален смартфон.

Сигурното кодиране обаче може да функционира пълноценно само ако и двамата разговарящи партньори разполагат с телефони, снабдени със специалната технология. Останалите разговори не се кодират. Това означава, че разговорите между членовете на правителството би трябвало да са сигурни, но не и комуникацията им с други лица.

Съществува и още един проблем. Става въпрос за самото кодиране: този, който разполага с кода, може да достигне и до информацията. "Всичко, което веднъж е кодирано, може после да бъде разкодирано", отбелязва журналистът Робин Кумпъл и допълва, че това е само въпрос на време. "И с колкото по-модерна технология разполагаш, толкова по-бързо може да стане разкодирането. Най-лесно това става с помощта на "шпиони" във фирмите, които са производители или гарантират сигурността", добавя той.

Пълна сигурност няма за никого

"Принципно един мобилен телефон може да бъде подслушван с най-обикновени средства. Дори един по-стар телефон би бил напълно достатъчен", смята Кумпъл: "Включваш го към някой лаптоп, отстраняваш филтъра, за което в мрежата си има съответен софтуер, и можеш да слушаш".

Далеч по-трудно е да се стигне до съдържанието на разговорите, осъществени чрез кабелни връзки. Но най-късно след разкритията, направени от Едуард Сноудън, се знае, че тайните служби са проникнали и до този обмен на данни.

Обменът на данни между членовете на федералното правителство все пак има осигурена специална защита. "Сигурността на правителствените мрежи е много по-висока, отколкото при нормалния интернет, тъй като се базира на много по-скъпи и по-добри механизми за защита, а и тази система се наблюдава много внимателно", казва Норберт Полман, директор на Института за сигурност в интернет в Гелзенкирхен. "Абсолютна сигурност обаче няма, включително и за правителството", добавя Полман.