Театърът като лекарство

Слонче без уши е главният герой в постановката „В страната на различните.” Неин автор и режисьор е актрисата Силвия Генова, която от около 20-години живее и работи в Австрия. Пиесата е за малчугани и се играе от малчугани. По-интересното обаче е, че децата, които участват в нея, са с увреден слух. Силвия Генова:

Шанс за нормално развитие

„Тази приказка я измислих по повод на това, че нашите деца са, така да се каже, без уши. След това те получават уши – своите слухови апарати, но те пак не са истински. Това слонче също получава уши от един вълшебник, само че те са розови. В началото слончето не е прието от джунглата, защото такова животно няма – без уши. Какво можеш да правиш с него? То или е глупаво, или е смешно. В момента, в който получава тези уши и вълшебникът обяснява колко е прекрасно човек да погледне през розови уши, какъв розов свят вижда, изведнъж всички придобиват интерес към слончето и започват да гледат през ушите му. През тях можеш да видиш най-различни неща – някой лъв може да е с опашка на мишка например.”

Именно това се стреми да постигне в истинския живот и Силвия Генова. Нейната цел е децата от театралната група във Виена (повечето от тях са с увреден слух) да придобият самочувствие и да осъзнаят, че не са по-лоши от останалите.

„Целта на театъра е да се даде шанс на тези деца да се интегрират; да се научат и чуващите деца и хора, че малчуганите с увреден слух не са глупави. Просто трябва да им бъде даден шанс, трябва да им бъде помогнато от обществото, от педагозите, от професионалистите в областта на музиката, на театъра, на рисуването, на всички видове изкуства,” казва режисьорката.

Уникална терапия

Тя и педагогът Антон Егерт, се занимават с театър за деца с увреден слух вече около 11 години. Работят с малчугани от 7 до 14-годишна възраст. И докато малките актьори възприемат театъра повече като една игра, той всъщност е терапия, в която чрез слово, музика и танц те развиват слуха си. Работата на Силвия Генова съчетава театралната теория на руския актьор и режисьор Константин Станиславски и на американския психолог Карл Роджър.

"Доколкото знам методът е уникален в Европа", казва режисьорката. До него я е довела личната неволя: „Моята дъщеря, която вече е на 21 години, е с увреден слух, установено малко късно. На 3 години разбрахме за това, че тя не чува.” С времето Силвия Генова забелязала, че заниманията с театър имат много добър терапевтичен ефект върху момиченцето. И така решила да пробва дали това няма да помогне и на други деца.