Те ви купуват, вие пък ги свалете!

Печално известната търговия с гласове ще се наказва с лишаване от свобода между 1 и 6 години - поне така предвиждат промените в българския избирателен кодекс. Въпреки това търговията ще продължи, песимистично прогнозират експертите от фондация Риск Монитор.

Добре го помним: на изборите за Седмото Велико народно събрание през 1990 г. „стимулите“ за избирателя бяха изключително оригинални: капачки за буркани, дърва за огрев и маратонки, като лявата се даваше преди гласуването, а дясната след това. На следващите избори примитивната „разменна търговия” постепенно отпадна, появи се „по-модерното” оправяне на сметките с универсалното разплащателно средство - парите.

На местните избори през 2011 г. особено върху работници от фирми в малки населени места се упражняваше силен натиск да гласуват в съзвучие с корпоративните интереси на босовете си. След 2001 г., най-вече в ромските гета, се подготвят направо списъци с личните данни на избирателите, които гласуват контролирано срещу заплащане или по друг мотив. Тази практика вирее изобщо сред социално уязвимите общности, коментира политологът Стойчо Стойчев от Риск Монитор.

Как се прегъва бюлетина

Разбира се, „изборните стимули“ не са български феномен. Безплатни изборни „екскурзии”, при които големи групи избиратели се преместват с автобуси от едно населено място в друго, за да променят съотношението на силите, се практикуват и в Мексико и Венецуела например. Колкото до плащанията в брой срещу пусната „правилна” бюлетина, във Франция тази практика е позната още от началото на миналия век. Експертите на Риск Монитор припомнят и други способи за контролиране на вота: прегъването на бюлетината по определен начин или снабдяването на избирателите с предварително попълнени бюлетини.

Изгодата от апатията

Независимо откъде е прекопиран, в България феноменът "пазаруване на гласове" процъфтява. Партиите предпочитат да харчат не за публични кампании, а за непублични договорки с гласоподавателя. Поради политическата си апатия много избиратели изобщо не се интересуват от програмите на партиите. Това пък кара самите партии да търсят по-ефективни начини за привличане на изборна подкрепа. Търговията с гласове се оказва най-рационалното харчене на солидните държавни субсидии, сочи анализът на Риск Монитор. И понеже партиите са готови да изкупят всичкия възможен вот, за тях е икономически по-изгодно да инвестират кампанийните си бюджети в директна покупка на гласове, вместо в скъпи, но слабо резултатни кампании. Нека да припомним, че по данни на Сметната палата за две години преди президентските и местни избори през 2011 г. основните политически партии са получили субсидия от около 93 млн. лева. Според наблюдателите от Риск Монитор, налице са предпоставките и занапред търговията с гласове да бележи ръст.

Да си купиш власт

Какво отражение ще даде тази тенденция върху българската демокрация? Очевидно политиката ще става все по-непублична. До властта все повече ще се добират само онези, които имат пари да купуват гласове. Разрастването на „пазара на бюлетините” ще изхвърли от него малките и неплатежоспособни играчи. А купувачите на власт все по-малко ще се съобразяват с интересите на гласоподавателите. „Образно казано, когато си платил за властта, искаш да я използваш цялата по свое усмотрение“, четем в анализа на Риск Монитор.

Единственият изход от този затворен кръг, обобщава Стойчо Стойчев, е управлението да стане толкова непоносимо за избирателите, че ползата от неговото отстраняване да бъде по-голяма от паричната облага, която те ще получат по време на изборите.

Автор: А. Ненкова, Редактор: А. Андреев