Съвместими ли са Ислямът и Западът

„Броят на мюсюлманите в Европа ще расте”, „Европа ще стане мюсюлманска”. Такива са заглавията в повечето германски медии, които публикуваха резултатите от проучването  на американския "Пю Рисърч център".

Неизбежна катастрофа?

Тези заглавия звучат така, сякаш трябва да се подготвим за неизбежна катастрофа на базата на демографското развитие, която ще разклати устоите на европейските общества. Съответните публикации сигурно са предизвикали най-малкото неудовлетворение сред обикновените граждани, най-вече защото медиите пропуснаха възможността критично да анализират нереалистичните резултати от изследването. Както се очакваше, десните популисти и ислямофобите, които от години постоянно предупреждават за опасността от ислямизиране на Германия и на Западна Европа и от възникването на една „Еврабия”, виждат потвърждение на своите опасения в изследването на американските учени. Ако се вгледа по-внимателно, човек веднага ще забележи, че резултатите от изследването не са непременно подходящи за достоверни прогнози за демографското развитие в западните държави. Защото проучването изхожда изключително от екстремни развития.Още повече, че през последните десетилетия уж достоверните сведения за глобалните миграционни движения се оказаха доста погрешни.

Религиозната свобода е основно човешко право

Този, който се подведе само по цифрите, неволно започва да следва логиката на параноидните пророци на апокалипсиса. Те естествено нямат никакъв интерес от интеграцията на мигрантите в демократичните общества. Много по-важен е въпросът, как конституционните демокрации ще подходят към факта, че броят на мюсюлманите в Европа ще расте в бъдеще. Предварително обаче трябва да се каже, че това, в което вярват или не вярват гражданите в плуралистичната демократична държава, е въпрос на личен избор. Религиозната свобода е основно човешко право, което е залегнало в нашата либерално-демократична конституция и има много висока стойност. Демократичната държава дори е задължена да закриля религиозната свобода, независимо от това дали ценностните представи на една религия съответстват или не съответстват на обществените норми на мнозинството от обществото. Това разбира се не означава, че всичко, което изисква една религия, може да бъде реализирано в демократичната конституционна държава.

Мюсюлманите не са „автомати на Корана”

Актуалното изследване на "Пю Рисърч" без съмнение показва, че в бъдеще европейските общества ще трябва да свикнат с присъствието на повече мюсюлмани в общественото пространство. И с това, че мюсюлманските граждани на Европа ще настояват свободно и открито да изповядват своята религия, както и представителите на другите религии, и на първо място християните. Тази констатация обаче не е повод за събуждане на призрака на някаква „ислямизация на Запада”. Защото ислямът не е съществува като статична и закостеняла религия. Това е само фантасмагория в главите както на елементарните салафити, така и на ислямофобските движения. Защото мюсюлманите не образуват монолитен блок никъде по света и не само религията определя тяхното поведение. Образно казано, те не са „автомати на Корана”. Във всяка една ислямска държава има различна интрепретация на исляма.

Мюсюлманите също се секуларизират

Затова и опитите на дяснонационалстическите сили да противопоставят уж „назадничавия и насилнически ислям” на просветения и цивилизован Запад, са обречени на провал. Този елементарен дуализъм не отговаря на съвремените реалности. Още сега над 80 процента от мюсюлманските граждани на Европа са секуларизирани в най-общия смисъл на това понятие. Нови цифри доказват, че все по-малко мюсюлмани в Европа практикуват активно своята религия. На стария континент се забелязва постепенно тихо отдръпване от религията, въпреки всички фантазии за световно господство на радикалните ислямисти. При това не става дума за броя на мюсюлманите в Европа. Много по-важно е всички ние да осъзнаем смисъла на гражданското общество в демокрацията. Това означава да създадем нови възможности за реално участие на всички граждани в миграционните общества в Европа. И същевременно да защитим постиженията на либералната демокрация.