Съветска Русия

В края на 80-те и началото на 90-те години в Русия бяха публикувани много книги, разобличаващи нечовешкото отношение на системата. Член 16 от Конституцията, регламентиращ неограничената власт на КПСС и нейната идеология, бе обявен за противозаконен. Мечтите на интелигенцията бяха на път да се сбъднат - през 90-те години за СССР се говореше като за нещо безвъзвратно отминало.

В началото на новия век обаче стана пределно ясно, че за никаква "безвъзвратност" и дума не може да става. На фона на приказките, че връщането към съветското минало би било невъзможно, на власт дойдоха хора, възпитани точно според принципите на старата система. За тях историята на страната не бе поле на историческа битка между истината и лъжата, а операция на тайните служби, предназначена да опази властта и да увеличи личната собственост. И на тези хора им се удаде стъпка по стъпка да реанимират всичко онова, което би трябвало да остане в историята: цензурата в телевизията, нечестните избори, абсолютното господство на една единствена политическа партия, посочва Чижова пред НЦЦ.

Истината и нейното премълчаване

И понеже смятат, че сега отново държат настоящето здраво в ръцете си, актуалните властелини се обръщат към историята, използвайки най-лошите образци на идеологическата пропаганда. В плановете им са включени дори и тези, които още не са родени: именно за тях е предназначен подготвяният нов учебник по история - по лична идея на Путин. А това е един от най-опасните проекти на Кремъл, защото представя нещата пределно едностранчиво: Великата сила, победителка във Втората световна война и изпратила Гагарин в космоса. За всичко останало се споменава само най-бегло - като например за масовите репресии от времето на Сталин или за някои недъзи на системата, които обаче не били чак толкова страшни.

Ако учебникът бъде сравнен с тези, по които е учила навремето родената през 1957 г. писателка, определено има напредък, пише Чижова: "За разлика от бъдещите руски ученици ние сме израснали в исторически вакуум", отбелязва тя, визирайки табуизирането на съветското минало не само в училище, но и в семейството.

Страхът в очите

Все пак духът на свободата надали ще може отново да бъде задушен. Което знаят и днешните управляващи. Неслучайно през есента и зимата на 2011, когато хиляди граждани излязоха на улицата, за да изразят възмущението си от фалшифицирането на резултатите от парламентарните избори, в металносивите очи на властващите ясно личеше СТРАХЪТ - страхът от спомена за репресиите.

Обстоятелството, че много хора от по-старото и средното поколение вярват в "твърдата ръка" от съветското минало, е лесно обяснимо: масовата корупция, подкупните съдилища, пропастта между бедни и богати - почти никой не си дава сметка, че това "цветенце" се корени в съветското минало или още по-назад. И ако и младите хора изпитват определена носталгия към Съветския съюз, то това съвсем не са всички. Някои бягат на Запад заради заплахата от нова "съветизация", други решават да останат, надявайки се на настъпването на по-добри времена.

Виртуална и реална действителност

Има и такива, които с удоволствие играят комюптърната игра, наречена "Животът в Съветския съюз". В това виртуално пространство, за което те смятат, че представлява съветската действителност, цари дружба между народите, процъфтява грижата на партията за обикновените хора, пишат се големи книги и се снимат значими филми. Само дето в играта няма възможност да се разбере на каква цена става всичко това: няма празни магазини, няма Желязна завеса, няма тъпи партийни събрания - всичко е ретуширано. Така подхождат и днешните управляващи - старите съветски митове са реанимирани, с обикновения народ се кокетира, интелигенцията се преследва, изборните резултати се манипулират.

Тези хора са истинско олицетворение на типа съветски човек от края на ерата на Брежнев. Тяхното съзнание е деформирано от съветската идеология, принуждаваща към послушание и лъжа. "Когато слушам речите им, се питам дали казват истината. Но дори и да я казват, те пак лъжат възхвалявайки величието на миналото и подвеждайки децата ни. Те нямат нито идеали, нито непоклатими ценности - нито западни, нито източни. Но имат прагматични цели", изтъква Чижова.

Малцинството, гласувало против системата, е претърпяло историческо поражение - това се чува все по-често напоследък. И ако се отправи поглед към 90-те години се вижда, че в тези думи има истина: за разлика от днешните руски властелини техните противници се оказват неефективни мениджъри - изпълнени с еуфорията на свободата те пропускат да се погрижат за установяването на необратимостта. "Очевидно трябва повече време от изминалите 25 относително демократични години", заключава писателката.

АГ, НЦЦ / Б. Михайлова; Редактор: Е. Лилов